Теодосий Спасов не си позволи дори ден ваканция през изминалото лято. На „Аполония“ имаше три участия - с поетесата Божана Апостолова, с филмовия проект на Хилда Казасян и със Софийския духов оркестър. Сбъдна се мечтата му да свиря и в градската градина на Созопол. Преди това публиката му се наслаждаваше на Яворовите дни в Поморие и на фестивала на виното в същия град. В трио с Пейо Пеев, гъдулка, и Петър Миланов, китара и тамбура, Теодосий се появи и на Празниците на културата в Балчик. На джаз феста в Банско музикантът участва с група „Тархана“ от Холандия, по-късно замина със същите музиканти и за Ниш. През октомври пък му предстои участие на фестивала на джаза в Пловдив. През 1995 г. сп. Newsweek определя Теодосий Спасов като един от най-талантливите музиканти от Източна Европа. Милчо Левиев го нарича „кавалджия на Вселената”. Въпреки световното признание и многобройните международни награди, Теодосий Спасов си остава естествен и неподправен – такъв, какъвто го познава и българската публика. Влюбен в жена си – голямата актриса Бойка Велкова, всеотдаен към малкия си син. - Теодосий, напоследък все по-често се изявяваш с музиканти от балканските страни. Какво ти носи това сътрудничество? - Все повече и повече нараства интересът към балканската музика. Много международни проекти вече се появяват на европейски и световни сцени с голям процент балканска интонация, а по фестивалите се изявяват много групи от Балканите. Има един много интересен фестивал във Виена, който се нарича „Балканска треска”. Аз участвам там почти всяка година. Свиря в трите най-известни клуба – „Бърдленд“, „Порги и Бес“ и в „Ост“. Почти цяла седмица феновете на етномузиката могат да слушат там уникални групи и музиканти от Балканите. - Освен изпълнител, ти си и прочут автор на пиеси, на филмова и театрална музика. Какво искаш да внушиш със своите произведения ? - Нямам желание да внушавам. Просто споделям моите лични открития в музиката и това, което пътувайки съм срещнал. Вълнуват ме не толкова посланията на моите творби, а срещите с различни талантливи музиканти, с публиката, която се интересува от моето развитие през годините и ме следи още от първите ми стъпки в музиката. И така от много време свикнахме взаимно да се изненадваме с публиката. Да се провокираме. Да не се задържаме в един и същи стил. Гледам винаги да сменям проектите и албумите си през годините. Ето сега ми предстои издаването на нов албум, издава го музикална къща „Гега ню“, мои записи с Биг бенда на Българското национално радио. За мене музиката е много интересна игра на мисълта. - При наличието на толкова музикални жанрове как успя да съхраниш уникалния си стил и името си, станало емблематично за нас, българите ? - Жанровете, това са различни градини на музиката. И аз много често сменям моите разходки из тези райски градини, за да се разнообразя и да ми олекне. Не твърдя, че съм универсален, просто ми е приятно да кръстосвам от жанр в жанр. Понякога на концерт ми се случва да изсвиря Вивалди, после моя пиеса или нещо автентично. Много е опасно, ако не познаваш различните жанрове, да ги свириш, може да стане кичозно. Тънка е границата. Това, което не разбирам, не го правя. - Ти си музикант от национална и световна величина. Милчо Левиев те нарече „кавалджия на Вселената”, а Чапа те обезсмърти редом с Радичков и Фелини. Какво е за тебе славата, блазни ли те тя или те съпровожда като нещо естествено ? - Щом Милчо ме е нарекъл така, нека той да каже. Вероятно е бил впечатлен освен от таланта ми и от моята искреност по време на музициране. А славата е голяма отговорност. Тя те кара да си много по-дисциплиниран. Кара те да имаш много по-морално отношение към всички, които са свързани с теб и с музиката. Още в Музикалното училище ме възпитаваха моите стари преподаватели, много от които ги няма вече сред нас, така, те ми казваха :”Теодосий, славата, известността е част от професията. Трябва да я приемаш съвсем нормално и да не се главозамайваш!” Славата е като значка, която се слага от твоите съвременници. Някои хора на изкуството се увличат от нея, но тя се превръща като опиат, наркотик за тях. А почитателите не прощават. Те дават, но и искат сила на характера и човечност. Славата се постига с много труд, постоянство и искреност. - Чувстваш ли се галеник на съдбата ? - Отстрани нещата изглеждат много лесно, а всичко се постига с доста труд и ограничения. Не ми се изсипва всичко отгоре! То е дори плод и на моето отношение към света . Аз благодаря на Господ, че е милостив към мен. Всеки на тази земя страда и ликува едновременно. Всеки си знае неговите проблеми и радости. Това е моят живот и аз си го живея, без да завиждам на никого. Ама някой бил богат ! Той си знае какво му струва това. Друг бил беден и нещастен. Той си знае. В живота някои неща изглеждат по един начин, но всъщност са съвсем други. Не искам моите почитатели да остават излъгани. Аз имам само правото да им разказвам художествени лъжи и измислици, фантастични приказки и интересни музикални истории на сцената. По този начин ние взаимно се забавляваме,но в живота и аз съм като всички тях – с моите радости и неволи. - След като натрупа толкова опит в музиката, имаш ли амбицията да преподаваш един ден ? - Ще видим. Като спра да концертирам активно – да. Талантливи деца има много. Мечтая да възпитам, живот и здраве, млади хора, които един ден, като вървят по улицата, да казват за тях: „Ето, това е ученик на Теодосий!” И когато се качат на сцената, да се отличават със своята оригиналност. За мене преподавателската дейност е много сериозна и морално отговорна. - Ти напрекъснато удивляваш почитателите си ? - Ами в активна възраст съм, още десетина години ще го правя и после ще се успокоя, надявам се. - А в какво вярваш? - Аз съм кръщаван в църквата „Св. Николай Чудотворец” и съм православен християнин. Мисля, че всеки трябва да намери място в съзнанието си за тези неведоми сили, които са над всичко.