Кристина БЕЛЕВА Марсел Марсо предаде Богу дух в събота с името на Чарли Чаплин на уста, съобщиха за френските медии двама от синовете на великия мим. Той издъхна на 84- годишна възраст в апартамента си в Париж. “Чарли, идвам при тебе!”, повтарял Марсо в нощта, преди да умре. Заспал и не се събудил повече. Старческа болест го приковала към леглото само седмица. Не можел да става, но умът му бил буден и свеж. В дните преди смъртта гледал филмите на Чаплин и разлиствал албуми със собствените си фотографии. Искал да се разходи по Шан-з-Елизе. Наели линейка да го изведе навън в събота сутринта, но не я дочакал. “Мъката по татко е огромна! Но сме щастливи, че бяхме около него до последния му дъх”, казва пред пресата Камил Марсо, дъщерята на великия артист. Прославеният мим е роден е в Страсбург през 1923 г. Истинското му име е Марсел Манжел. Променя го с артистичния псевдоним Марсо по време на Втората световна война, за да се скрие от нацистите. Баща му е убит от тях в концентрационен лагер, затова бъдещият крал на пантомимата се опитва да скрие произхода си. Записва се в освободителната армия и воюва на страната на американците. След войната завършва Екол де Бо-з-Ар, най-авторитетното училище за сценични изкуства в Париж, при големия актьор Шарл Дюлен и мима Етиен Декру. Звездата му изгрява в театъра на великия Жан Луи Баро през 1946 г., където изиграва първите си роли. Там се ражда и великолепният Арлекин на Марсо в пантомимата “Баптист”, в която блести и самият Баро. Марсо вдъхва нов живот на Арлекин и го превръща в разкрепостен артистичен герой. Три години след дебюта си – през 1949 -а, Марсо създава собствена трупа в Париж. И талантът му тутакси се отприщва с пълна сила - измисля великолепни мимически миниатюри, които възраждат пантомимата, харесват се на младата публика и постепенно се превръщат в художествени образци. Това са “Мантото”, “Свирачът на флейта”, “Мориана и Галво”, “Пиеро от Монмартр”. Още в първите сезони на собствената му театрална трупа у Марсо узрява идеята за Бип – романтичен персонаж, напомнящ Чарли Чаплин. Марсо е влюбен в Чарли, Бъстър Китън, Лаурел и Харди. Затова влага в Бип по нещичко от всеки от тях. Но добавя и неповторими щрихи, плод на собственото му въображение! Бяло каменно лице, палячовски дрехи, широки панталони, моряшка фланелка. Ярко начервени устни, за които купува червило само от един единствен магазин на Шан-з-Елизе в продължение на 50 години. Бип коментира с жестове всичко, което наблюдава около себе си. Бип е огледало на средностатистическия французин. Само седмица след появата му през май 1949 г. целият Париж е луд по него. С течение на времето превъплъщенията на Бип се превръщат в класика. Те омайват зрителите, давайки им възможност да се посмеят над мъките и радостите на дребния човек, над тежките и сериозните проблеми в обществото, над снобизма и пошлостта. Героят на Марсел Марсо завладява не само Европа, но и Америка. През 1955 г. той стъпва за първи път в Ню Йорк, където ще го носят на ръце десетилетия наред. Сан Франциско, Чикаго, Лос Анджелес го посрещат като световна звезда, хиляди американци чакат за автограф след неговите гостувания. В САЩ го обикват за цял живот, след като са го видели и на живо, и по телевизията. Марсо получава наградата “Еми”, представя персонажите си по телевизия ВВС, снима се във филми. В “Барбарела” играе с Джейн Фонда под режисурата на Роже Вадим. Това участие му донася възторжените оценки на Ив Монтан , Жан Моро, Джулиета Масина, Федерико Фелини. През 1978 г. Марсо създава в Париж Международната школа за мимодрама. През нея минаха десетки млади артисти, които и днес творят по световните сцени. Успоредно с артистичните си изяви Марсо се намесва и в политиката. ООН го обяви за свой посланик с мисия да защитава хората от третата възраст. Марсо обиколи света не само за да играе, но и за да подкрепи старите хора в неравностойно положение. “Марсо умря, но поетичният клоун Бип е безсмъртен”, четем в съобщение на френското правителство по повод смъртта на великия артист. Той ще бъде погребан с държавни почести в парижкото гробище Пер ла Шез в близките дни. Кристина БЕЛЕВА