Васил Тоновски,специално за „Класа“, Варна Голямата награда “Златната Афродита” на XVI издание на международния филмов фестивал “Любовта е лудост” бе присъдена на руския филм “Артистка” на Станислав Говорухин. Самият режисьор бе във Варна за прожекцията на лентата, но си замина, преди да има възможността да получи наградата си лично. Филмът дойде край морето с куп награди и номинации от руски фестивали (“Прозорец към Европа”, “Московска премиера”, “Литература и кино” и др.) – най-вече за играта на актрисата Евгения Доброволская в главната роля. Лентата разказва за Анечка (Евгения Доброволская), която малко прилича на американската комедийна героиня Бриджит Джоунс – тя също е малко над 30-те, разведена е, живее в малка стая в общежитие. Актриса по призвание, тя претърпява неуспех след неуспех. Аня мечтае да получи ролята на кралица Гертруда в спектакъла “Хамлет”, но за нея активно претендира и престаряла театрална прима. Аня е отчаяна и решава да предприеме радикални мерки. Говорухин нашумява с криминалния филм “Мястото на срещата не се променя”с участието на Владимир Висоцки. Специалният диплом на “Любовта е лудост” журито в състав проф. Иван Ничев, Вадим Абдрашитов (Русия) и Владимир Марин (Румъния) присъди на немския филм “Копнеж”, като за ролята си в него бе отличен и актьорът Андреас Мюлер. Наградата за най-добра актриса спечели Енгаме Газиани за ролята си в “Толкова просто” – впрочем първия ирански филм в историята на фестивала. Специалната награда на XVI издание отиде за “Хиндемит” на Андрей Слабаков, който получи и наградата на кинокритиката. Освен добър художник, литератор и публицист Станислав Говорухин е и депутат в Думата от редиците на „Единна Русия”. През 1958 г. завършва геологическия факултет на Казанския университет, а осем години по-късно добавя към образованието си и кинорежисура, като започва работа в Одеската киностудия. За този обрат от геологията към киното самият той разказа минути преди прожекцията на последния си филм „Артистка” (2007). - Г-н Говорухин, напоследък като че ли киното страда от липса на нови идеи, а и не само киното, но не мислите ли, че изходът е в очовечаването, в хуманизацията на текстовете и на изкуството като цяло? Вашият филм показа, че и най-простите и обикновени неща действително могат да развълнуват хората. - Не знам дали разбрах достатъчно добре въпроса ви, но защо въобще да са ни нужни нови идеи, особено в областта на морала. Мисля, че е напълно достатъчно да се върнем към десетте Божи заповеди. И това може да се отнася за цялото изкуство в продължение на столетия напред. Никакви иновации няма да помогнат на киното да стане истинско изкуство. Снимайте с любов една човешка история, но правдиво, и тя ще завладее сърцето на зрителя, стига, разбира се, той да има сърце. - Считате ли, че държавата обръща достатъчно внимание на съхранението и развитието на руската кинематография? - Всеобщо заблуждение на нашия интелектуален елит е, че държавата не прави нищо за киното. За съжаление или за щастие, но вярно е тъкмо обратното. Цялото руско кино, да кажем 95%, а ние снимаме 450 филма годишно – художествени, документални, анимационни, всичко се финансира от държавата. Уж независимият продуцент взима 1 милион долара от Комитета по кинематография (Госкино), после отива в министерството и взима поне още 2 милиона. Това е бюджетът, който Министерството на културата дава на кинематографите. Съществуват и други програми, например лужковската програма за производство на телевизионни филми, а тя има голям бюджет от порядъка на 50-ина милиона долара. Съществува подобна програма и към Комитета по печата, където също става въпрос за много пари. Но нашият кинематографичен елит, изглежда, лесно забравя за тези безвъзмездни пари. Ето, ще дам пример със знаменития ни кинорежисьор и любимец на руската публика Елдар Рязанов, който направи филма „Андерсен”. Откъде взе той пари за него? Получи милион и половина от Госкино и два милиона долара от „Газпром”, които също са държавни пари. „Газпром”, РАОЖД, Комитетът за борба с наркотиците, Министерството на отбраната и още десетки държавни организации финансират киното. Да не говорим за това, че днес ние може би сме единствената държава в света, която със закон е регламентирала колко държавни пари трябва да се отделят за кинематографията. До 1996 г. при нас положението беше също толкова плачевно, както навсякъде в Източна Европа и бившия Съветски съюз. Но през 1996 г. в Думата приехме закон за подпомагане на руското кино от държавата. Това съвсем не стана лесно, но имахме поддръжката на народните артисти на Русия, които присъстваха в парламента и обработваха всеки един депутат за тази кауза. И през следващите една-две години киното наистина започна да расте. - Доволен ли сте от това, което се върти по екраните? - Публиката в кинотеатрите се промени много, киното стана част от свободния пазар и режисьорите започнаха да се стремят да правят филми, удовлетворяващи вкуса на потребителите. А потребителите са предимно тийнейджъри и младежи. Около 20% от тях да са студенти и по-грамотни, но в основната си част седят, дъвчат, ядат пуканки, разговарят по мобилните си телефони, пускат SMS-и, излизат за бира по средата на филма, връщат се, никога никакви книжки не са чели, нямат никакъв литературен вкус, не могат да се насладят на остроумните диалози. На тях им дай нещо да се взривява, да се стреля... Заради това и филм, посветен на любовта, представена в художествена светлина, обезателно ще значи финансов провал за студиото, което е произвело лентата. Шампионите по гледаемост даже не са американски филми, а наши, руски. Бих ви посъветвал даже да гледате някои от тях, за да видите до каква степен може да стигне безумието! Например филм, който се казва „Най-добрият филм”... Или разните там стражи – „Нощна...”, „Дневна...”, „Особено опасен” – поредната безумна глупост. Киното се прави за дебили, дебилни режисьори работят по дебилни сценарии... В кинодраматургията влязоха хора, които не четат книги и никога не са чели. Те какво могат да напишат?! Режисьорите също не правят изключение. За жалост тази картина днес се отнася и за световното кино като цяло. Американското кино страда в още по-голяма степен, защото там седят същите дебили, полуграмотни или направо неграмотни. Това се вижда и от статистическите профили, които се правят на хората, които си купуват билети на касите. Несвързано бръщолевене, липса на каквато и да била логика във всички американски филми... Разбира се, руското кино копира много американското, но съвсем не е по-лошо от него в този смисъл, даже може би е и по-добро, тъй като у нас все още се чете малко повече в сравнение с Америка. Така стоят нещата и аз лично не виждам изход от ситуацията. - Никаква надежда ли нямате? - Можем да мислим за по-далечното бъдеще само ако днес успеем да спасим поколението, което сега се появява на бял свят и още не може да ходи само на краката си. Ако то израсне в некриминална страна, ако се учи в нормални училища, ако във възпитанието му участват наистина духовни педагози, само по този начин нещо може да се постигне. Сполитат ме най-песимистични предчувствия по повод киноизкуството, макар че киноиндустрията си е наред. - Вие имате два много успешни документални филма – „Така не може да се живее” и „Русия, която загубихме”, но не мислите ли да заснемете нещо за настоящата Русия, има толкова много материал – отношенията със съседите, случаят „Политковская” и т.н.? - Работата е там, че аз снимах такъв филм, тези два филма, които споменахте, са част от трилогия. Но третият филм никой не видя – „Великата криминална революция”. С този филм засега приключих, защото нито един телевизионен канал не го искаше. Такива бяха времената – на абсолютно разграбване, на унищожение на страната от Елцин и Гайдар. Когато минаха десет години, го предложих на един тв канал, те казаха: да, филмът е за актуалната история на Русия, но, знаете ли, сега идват парламентарни избори, после за президент, дайте да го отложим. И аз се съгласих, добре, по-късно… Мисля, че филмът още е актуален, ако можете, вижте го. - В последния филм, който видяхме тук, създавате едни невероятни женски образи, но мъжете някак не стоят като истински мъже. Свършиха ли се истинските мъже в Русия? - Мъжете изчезват не само в Русия. Мисля, че навсякъде по света жените са същества от по-висш порядък. Да не забравяме и че самият живот произхожда от жената. Вече четвърти филм снимам, в който главната героиня е жена. Правя го, разбира се, защото ги обичам, но и защото ми дотегнаха героичните мъже. Реших просто да отдам дължимото на жената. - Бихте ли казали нещо и за новия си филм, който още не е излязъл по екраните? - Той също е посветен на жената и се казва „Пасажерка”. Започнах да работя над сценария още преди 40 г. Той е едновременно и за мъжете, тъй като действието се развива на военен кораб в края на XIX в. и искам да разкажа на младите зрители за такива понятия като чест, достойнство, морско братство и т.н. Филмът вече е готов и чакам копието. Всъщност аз работех върху него, когато ми донесоха пиесата „Актриса”. Прочетох текста с удоволствие, тъй като авторът (Валери Мюхарямов, бел. ред.) не беше някой младеж, а човек, който чете книги, познава световната литература и има литературен вкус. Влюбих се в текста и взех от парите, които имахме за „Пасажерка”, за да заснема „Артистка”. Направихме го и отново се върнахме на първия. - Г-н Говорухин, казвате, че режисьорът трябва да бъде художник, а вие сте много добър живописец, продължавате ли да рисувате? - Разбира се, това е моето най-голямо удоволствие и развлечение. Но като казвам, че режисьорът трябва да бъде художник, това не означава, че трябва непременно да рисува с четки и бои, имам предвид широкия смисъл на думата. - Освен това обаче вие сте и политик, какво е общото тук? - Политиката също е режисура или, казано другояче, има режисура и в политиката. Който направи по-добър спектакъл по време на избори например, той ще спечели.