Елиана Митова Сайтът www.1968bg.org, дело на журналистите Найо Тицин и Милен Минчев, стана повод на интересно обсъждане в Художествената галерия в Созопол, в рамките на фестивала „Аполония". Журналисти, научни работници и артисти си припомниха тревожното лято на 1968-а, когато войските на Варшавския договор нахлуха в Чехословакия, за да спасяват социализма. Доскоро се смяташе, че ролята на България в този агресивен акт е единствено на послушен и примирен слуга на СССР. Тицин и Минчев обаче успяват да докажат с документи, че и у нас е имало съпротива срещу съветската агресия в Чехословакия. Интелектуалци, съвременници на събитията, споделиха спомени за "своята 1968-а", белязана от знака на агресията. Литературният критик Михаил Неделчев: "Неправилно е да твърдим, че през 1968-а у нас, в България, не се е случило нищо, защото тази година, благодарение на чешките събития, промени битието и на всички българи. Какво не беше вече възможно след 1968 година? На първо място да бъдеш комунист идеалист. Да влезеш в БКП след преживяното през 1968-а и да твърдиш, че вярваш в комунизма вече беше чиста лъжа. След 1968-а у нас се появиха вече и два типа писатели. Единият, Георги Марков, който решително отхвърли компромиса и написа есета, които по-късно влязоха в книгата му "Пражка пролет". И другият тип писатели, към които принадлежи Васил Попов - той написа романа "Времето на героя“, в който се приобщи към компромиса. Бих казал, че през 1968-а обществото ни се поляризира. Това бе годината и на онзи прословут младежки фестивал, който се състоя в София непосредствено след чешките събития и всъщност се превърна в едно пищно театрално действо. Огромно театрално действо на левите сили, които се опитаха да се покажат по един много атрактивен и пъстър начин пред света. С колоритните латиноамериканци и напористите еврокомунисти. 1968-а не би могла да бъде разбрана и извън контекста на нашата източноевропейска солидарност. Мисля, че точно тогава, всички източноевропейски народи, които бяхме извън рамките на СССР, почувствахме в една или друга степен тази солидарност.“ Д-р Пламен Дойнов, поет, литератор от Нов български университет: " Департамент "Нова българистика" на НБУ работи върху проект за изучаване на литературата, създадена около 1968 година. В България всъщност поколението на 1968-а не се случи. Дори в самата Русия тогава има известни поколенчески групи, които са оставили следи в литературата, в България това го няма. Нашата идея е да погледнем към 1968-а през различни микросюжети. Например през съдбата на онези трима български студенти, които са осъдени за това, че са разпространявали позиви срещу съветската окупация на Чехословакия. Или пък чрез дейността на Клуба на физиците, който много бързо е усетен от властта и е разгромен. Истинското говорене за 1968-а ще започне у нас, когато съберем всички разкази от архивите - разкази на малки и големи хора.“ Актьорът Явор Милушев: "И аз имах моята 1968 година, защото по това време се намирах на специализация в Прага и заедно с чешките студенти манифестирах. Никакъв герой не съм бил, аз бях един от многото. Преживяното остави следа в живота ми за цял живот, защото изкарах една нощ в чешката Държавна сигурност заради участието ми в тази манифестация. После много бързо се прибрах в България, макар че се намериха хора в Прага, които тогава ми предлагаха да емигрирам. И какво ми се случи в България? Ами 15 години след чешките събития не ме пуснаха на конгрес на шекспироведите в ГДР. Под предлог, че нямало валута. А валутата беше в рамките на 30 лева, представете си! Съветската окупация на Чехословакия през 1968 година е трагедия на целия чешки народ, която той има право да я изживява и да не я забравя. А аз си намерих едни тефтерчета от онова време, в които съм си написал някои неща и сега ще ги издам." Милен Минчев: "Найо Тицин вече работи върху филм за събитията от 1968-а. А сайтът, който направихме с подкрепата на институт "Отворено общество", непрекъснато ще се обогатява. Той ще стане още по-интересен, когато в него се влеят още документи. И най-важното - разкази на хора, преживели събитията от онова време. Те наистина са най-интересните."