Елиана Митова Билетите за "Сътресение" на Мариус Куркински се продадоха далеч преди старта на "Аполония". Вчера фестивалната каса пусна срещу 10 лева правостоящи пропуски, за които се изви опашка. Постоянните зрители на "Аполония" очакваха хитовия моноспектакъл на пловдивския театър още от миналата година, когато "Сътресение" неочаквано падна от фестивалната програма заради заболяване на Куркински. Спектакълът по разказите на Николай Хайтов - "Сътресение", "Страх" и "Засукан свят", продължава да заема място в топ десет на най-гледаните представления на родна сцена. Междувременно Куркински го записа на DVD, което се харчи по 15 лева като топъл хляб. Самият Мариус продължава да играе "Сътресение" с дълбока вътрешна всеотдайност и хъс. - Мариус, като че ли в моноспектакъла "Сътресение" се чувствате по-уверен от всякога? - Моноспектакълът за мен си остава едно самотно пространство, нещо вътрешно, много интимно. Като играя, ми е много мъчно за репетициите с актьори, те са вече лукс за мен, нещо прекрасно. Идват хора и те обучават, говорят ти, заедно създаваме нещо - това е прекрасно... И самотата, която изпитвам в личен план, просто бива прекратявана, когато си заедно с другите. - Как стигнахте до идеята да претворите разказите на Николай Хайтов на сцената? - Реших да направя нещо, контра на всичко досега правено от мен като тип текст. Досега хората, които съм претворявал като образи, са все такива, пред които има хиляди възможности за избор - на мислене, на живот, на чувственост... Някак си този съвременен човек, който все ми се случва да пресъздавам, ми е малко опротивял в тази свобода, която дава възможност да бъдеш всякакъв тип човек. Това усещане го ограбва и много често го погубва. Исках текст, който не е разсъждение върху себе си, не е блудство със себе си и мисълта. И в разказите на Хайтов попаднах на хора, поставени пред свършен факт - те не страдат от това, а са се приспособили. Открили са една мъдрост и чрез нея са проумели целия свят. И в трите разказа човекът намира нещо малко, през което прекарва целия си мироглед. Като открие една истина, той й се посвещава и живее с нея до края на живота си. - Казвате неведнъж, че посвещавате "Сътресение" на вашите баба и дядо? - Да, „Сътресение" е за тях двамата, хората, които ме отгледаха и бяха свидетели на първите ми опити да правя театър. Защото ми харесва как хората от тяхното време, тези твърди хора не се жалват нито веднъж от живота. Те са го приели такъв, какъвто е. Тяхното поколение си отиде някак незабелязано, нечуто. А ние, младите, не се вслушвахме в думите им. Последните неща, които те ни казаха, ние сякаш не ги чухме. Защото се вглеждахме само в себе си, в егоизма си. И по тази причина едно поколение си замина нечуто от нас. - Изпитвате някакво чувство на вина към тях, така ли? - Имах вина, носталгия, че съм прекъснал тази връзка с поколението на моите баба и дядо. Каквото си спомням за тях, искам да го събера, дори смятам да направя един филм за детството си. Точно както го прави Хайтов, той събира изповеди, написва ги и ги оставя на поколенията.