Георги Петков ръководи първия частен народен хор „Български гласове – Ангелите”, който партнира на светилото Боби Макферин на концерта му в София. Диригентът повече от 30 години утвърждава фолклора като композитор, аранжор и ръководител на народни оркестри. Работил е в ансамблите „Добруджа”, „Филип Кутев”, „Габрово”. Доцент в департамент „Музика” на Нов български университет, създател и ръководител на оригиналния студентски смесен хор „Фолк-джаз формация”. Основал е и на Народния хор при НМУ „Л. Пипков” . Има над 600 концерта у нас и в чужбина, а композиторското му творчество включва повече от 200 заглавия, част от които се тиражират от световни музикални компании. - Г-н Петков, с народен хор “Български гласове – Ангелите” пътувате по целия свят. Бихте ли припомнили някои от най-атрактивните участия? - Например поканата на Адриано Челентано. Песента, която направих за него, беше доста време на първо място в класациите, събори дори Рики. Написах я в автобуса на няколко салфетки, бяхме на турне. Даже още в момента я изрепетирахме. Челентано продаде 6 млн. диска през 2001 година само в Италия. Сина, швейцарската поп рокзвезда, дойде в София и за 3 дни направихме запис по мой аранжимент с български фолклор. Шест месеца не слезе от първото място в швейцарската попкласация за 2003 г. Така, без да се усетя, станах един от признатите специалисти в световен мащаб по писане на фолклорна музика в постмодерен жанр. - Има ли спад на нивото на музикантите фолклористи от времето на Надка Караджова и Янка Рупкина? - Надка и Янка са носителки на стиловия фолклор и са много големи певици за своето време. Но ако говорим за професионализъм, нотна грамотност, хорово изпълнение на световно ниво, днес сме светлинни години напред. Старото поколение има таланта, но е лишено от степента на грамотност, което е фатално за един хор – всеки да пее за себе си и по неговия си начин. Сега народните певици са завършили музикални училища, академии, някои от тях дори дирижиране. В “Ангелите” все още има няколко жени самородни таланти, от най-първите, защото базата на състава е хорът на националното радио. Трябва да призная, че с времето и тия изпълнителки са се поограмотили. - Как приемате нови певици в „Ангелите“ - трудно или лесно? - С много тежък конкурс. Разделяме се, когато се наложи – най-често някоя от по-възрастните се отказва от пеенето или по-скоро от пътуването, то е най-тежкото. При нас няма пенсиониране, всяка пее, докато може, докато е полезна, докато има желание. - Защо така се получава – навън, в чужбина, сте звезди, но оставате недооценени в България? - Публиката на концерта с Боби Макферин беше чудесна, но явно това са хора с определени интереси. У нас нямаме традиции в слушането на народната музика. Етно поп музиката, и т. нар. попфолк промиха мозъците на младите хора, удариха по ценностната им система. Това е мутрашка култура – още от 90-те години, която започна с “Радка пиратка” и подобните „бисери“. Сега вече те се възприемат като хитове. Днес значителна роля играе медийната пропаганда. Има и „школи“, където хората плащат, за да им обучават децата. И така ги опропастяват, че не можем да ги оправим в училище. Край, остават осакатени завинаги. - Интереса у децата към народното пеене вече го няма. Как ще оцелее традицията? - Малцина сме мохиканите, които се занимаваме с фолклор и се опитваме да опазим традицията. Да не я опорочаваме, да не я използваме за бизнес и печалба, а да я запазим с нейните стойности. Да я популяризираме навън, да потърсим някакъв мост към младите поколения. С такава цел създадох в НБУ студентския смесен хор “Фолк джаз формация”, с която правим нов прочит на музикалния фолклор. - Явно, фолклорът от ХIХ век не може са е същият и днес. Какъв ще е обликът му в ХХI столетие? - Не можем да кажем дотук е фолклор, от там нататък – безобразие, както някои от по-възрастното поколение се опитват да го правят. Какъв ще е обликът му, зависи от хората, които се занимават с него, и от степента на образованост. Разбира се, не можем да се ангажираме с рецепти коя е “правилната” посока. Професионалните фолклорни музиканти и истински самобитните (то почти вече не останаха такива ) дори да имат противоречия, трябва да контактуват, да се уважават и обогатяват, за да има движение напред. Колкото и глобализирано да става обществото, фолклорът си остава белег за национална идентичност. Навремето певици като Янка Рупкина, Надка Караджова, Вълкана Стоянова бяха звездите. Те бяха Азис, те бяха Глория. Всички ги знаеха. Бяха заслужили и народни артисти. Е, това време отмина. Колкото по-бързо го приемем, толкова по-добре за фолклора! - Как се отнасяте към миксирането на фолклора с другите жанрове. Вие самият го правите, но какво трябва да бъде съотношението? - Михаил Алперин, пианистът с когото работим заедно в Московското арттрио, съчетава цигански фолклор с българския и руския. Като че ли world музиката си направи ниша, отвори място за българския фолклор и за хоровете. За съжаление наистина нямаме публика в България. По света съм дирижирал може би над 200 концерта на “Ангелите”. 2000 година публиката с гласуване в Amazon.com ни избра за “Гостуващ артист за годината” в САЩ. Друг български състав не е имал такова признание. Някой да разбра за този наш успех? Вече си мисля, че има негласна забрана да ни коментират. Е, какво да си говорим повече? - За сметка на това обаче в чужбина обирате овациите, имате огромна публика, пеете в най-престижните зали с известни изпълнители? - С Боби Макферин имахме съвместно участие в Лайпциг през 2002-ра. Като дойде в София, не пожела да репетира. “Ще импровизираме, няма проблеми”, каза той. Чувствам се глезен диригент – имам уникалния шанс да дирижирам в престижни зали и катедрали с акустика, за която много от колегите ми завиждат. Например в „Кралица Елизабет хол“, в Люксембург ни слушаха 3500 човека. И това засега ме удовлетворява! Интервюто взе Августа Манолева