Стефан Галибов, наш специален пратеник в Сараево Стефан Галибов, наш специален пратеник в Сараево Майк Лий е режисьор на над 30 филма ("Тайни и лъжи, "Голи", "Животът е сладък"), на част от които е и сценарист. Не обича да се съобразява с правилата на комерсиалното кино, по-скоро е привърженик на реалистичното до краен предел и наситено с критика и психологизъм кино. "За мен историята, която филмът разказва, е от изключително значение. Холивуд игнорира сценария, на първо място там е кой е актьорът, който ще играе, или кой е режисьорът, а след това сценарият се нагажда спрямо тях и изискванията на продуцентите. Аз не се подчинявам на това", казва режисьорът. Най-новият му филм - "Вера Дрейк", чието действие се развива в Лондон през 1950 г., е за "живота и за начина, по който го живеем" по думите на автора. Вера (Имелда Стонтън) е посветена на семейството, двете си деца, близките, съседите. Никой не подозира, че вече двайсет години тя се занимава с нелегални аборти. Майк Лий е носител на „Оскар“ за „Тайни и лъжи“ и на три награди BAFTA. Той е специален гост на фестивала в Сараево, където с него разговаря пратеникът на „Класа“. - Форумът в Сараево, изглежда, ви допада, затова сте тук за пети път. В каква посока според вас се е развил фестивалът? - Сараево е уникален град. Тук е може би единственият голям световен фестивал, който се е родил от пепелищата на войната. Усещам, че духът на хората тук е много силен. Второто ми идване тук е много лично. Тогава дойдох с две актриси Катрин Картлидж и Лесли Манвил. Катрин беше вече особено популярна на сараевската публика с участието си в „Ничия земя” и „Преди дъжда”- едни от най-силните регионални филми за последните десет години. Спомням си, че прекарахме няколко дни заедно на фестивала. Срещахме се с млади творци от региона, които тя познаваше отпреди. Две седмици по-късно тя почина, което се превърна в голяма трагедия за нас - нейните приятели от Лондон, а вероятно и за приятелите й от Сараево също. Мисля, че нейната връзка с това място ми беше предадена на чисто духовно ниво. На трето място, смятам, че съм имал привилегията да наблюдавам как фестивалът израсна за последните няколко години. Започнах да идвам от 2000 година насам. Първите няколко пъти изобщо нямаше червен килим и атмосферата беше доста потискаща. Но когато дойдох през 2006 година, червеният килим вече беше постлан и фестивалът предлагаше огромен брой нови и все по-разнообразни програми. Моята първа реакция: Боже мой, какво са направили на фестивала? Но после осъзнах, че старата романтика не се изгубила въпреки нарастването на популярността и все по-богатите спонсори. - Вашият последен филм Happy go lucky e тотално различен от предишните. Как се решихте да промените курса? - Инстинктът ми на режисьор и разказвач на истории ми подсказва, че трябва де се поглежда на различните неща в живота по различен начин. Затова и направих промяната. Ако трябва да опиша главната си героиня в повечето си филми - тя е позитивна, раздаваща се, притежава отлично чувство за хумор и много я е грижа за хората около нея. Такива са Попи от „Тайни и лъжи” и и Вера Дрейк. В новия си филм съм запазил топлината и чувството за хумор, но обстановката е коренно различна. - Започнахте като театрален режисьор и автор на пиеси, после работихте за телевизията. Коя от всичките работи най-много ви допада? - Филмът е моето естествено местообиталище, а работата в театъра така или иначе е много по-тежка. Когато създавате кино, можете да си правите каквото поискате на различни места и после само трябва да го съедините, докато в театъра сте закотвени на една и съща сцена и разполагате само с наличния декор, актьори и обстановка. Става въпрос за напълно различен вид динамика. В моята настояща работа обичам да редувам киноподхода с театралния вид работа. Никога не бих се занимавал с измисляне на истории, които после някой друг ще режисира, също така никога не бих режисирал чужда история. Просто не е за мен. Отдавна съм осъзнал, че трябва да се възползвам от креативността на актьорите, че трябва непременно да избягвам първо да напиша нещо в завършена литературна форма и после да се опитвам да вкарам актьорите в точните му рамки. Рецептата е в даване на подходяща насока на актьора, така че той да развихри напълно въображението си, така той не просто ще играе, а ще създава сам образа си. Моите актьори импровизират, докато започнат да виждат света на филма като свой собствен и заживеят в него като реални хора. Стремя се процесът на създаване на един мой филм да е поле за развитието на креативността на целия екип - от дизайнера до оператора. Самият аз също не знам отнапред как точно ще изглежда филмът ми в завършен вид. Нямаше да има никакъв смисъл от това, което правя, ако всичко ми беше известно предварително. Обичам да разкривам какво е филмът, както човек разкрива света при едно пътуване, навсякъде е пълно с неизвестности. - В повечето от вашите филми най-силните характери са пресъздадени от жени. Това означава ли, че жените играят особено определяща роля във вашия живот и работа? - Безспорно считам, че съм длъжен да покажа добрите страни от женския характер. Защото дори и в киното силните женски образи обикновено се въртят около мъжа и неговите амбиции и цели. От личен опит знам, че около нас е пълно със силни жени, които остават в сянка. Затова съм твърдо решен да ги извадя на светло поне в моите филми. - Накъде според вас върви световното кино? - Всъщност киното по принцип трябва се разбира като глобален феномен. Макар и да изглежда, че имат надмощие, само една много малка част от световното кино идва в Лос Анджелис и в по-голямата си част това кино е доста повърхностно. Това, в което творците от Холивуд наистина са добри, е рекламата и техническото изпълнение. Но извън Америка всяка година се снимат все по-добри истории. И причината за този възход е в развитието на технологиите, които позволяват все повече хора, на все повече места по-лесно да се занимават с кино. Световната кинематография се е обогатила много през последните години, тъй като много бариери, които преди пречеха и спираха хората да бъдат искрени в изказа си, са изчезнали. Интересен факт е, че за последното десетилетие количеството хора, които посещават филми със субтитри от различни от англоговорящата среда места, се е увеличило изключително много поне за Великобритания. Такива филми вече се показват в редовните киносалони, а не само в специализираните кина и по фестивалите, което само по себе си е много обнадеждаващо. Така че киното ще говори на все по-интернационални езици и така в бъдеще ще става все по-обогатено от теми, а оттам и по-добро.