Христина Христова Мъдър и неостаряващ, 80-годишният маестро Иван Вълев продължава да удивлява многобройните си почитател с неизчерпаемата креативна енергия и голямата всеотдайност към музиката. Тази година плевенската общественост неведнъж му засвидетелства уважението си заради делото на живота му – Северняшкия ансамбъл. Маестрото дели имидж и слава в града с прочутата си внучка – попзвездата Люси Дяковска, израснала под неговите грижи. За Иван Вълев пътят към успеха започва от родния Луковит. В провинциалната среда през 1938 г. един 10-годишен малчуган разнася градската поща, мете киносалона, за да си осигури средства за училище, и слуша с нестихващ интерес Царския симфоничен оркестър, дирижиран от Саша Попов. Няколко години по-късно той свири в гимназиалния духов оркестър. Завършил гимназия през 1946 г., постъпва в Юридическия факултет, но след двегодишно обучение се мести в Държавната музикална академия. Изборът на младия Вълев, успешно завършил Теоретичния факултет на ДМА през 1952 г., е да се върне в Луковит. Като преподавател по музика в Луковитската гимназия Вълев изгражда симфоничен оркестър и оперетен състав и полага основите на Детската музикална школа в града. През 1961 г. Вълев е назначен за главен художествен ръководител на Северняшкия ансамбъл в Плевен – млад състав, с неопределена репертоарна ориентация. Талантът и професионализмът на новия художествен ръководител предопределят възхода му през годините. „Ако в света има седем чудеса, то за мене в България едно от българските седем чудеса е Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци” – заяви преди години акад. Николай Кауфман. „Чудото” се ражда благодарение на маестро Вълев. Той извежда състава на висотата на професионален ансамбъл, постигайки според изтъкнатите музиковеди и специалисти в областта на фолклорния жанр, „блестящ баланс между трите ансамблови елемента – хор, оркестър и танцов състав“. По време на прегледа „Нова българска музика 1977”, състоял се в зала „България”, композиторът Иван Вълев за първи път представя формация от народен хор и оркестър. Новаторската проява на Маестрото е високо оценена от колоси в националната музикална култура като Марин Големинов, Николай Кауфман, Димитър Манолов и Ангел Заберски. Името на Маестрото се откроява в музикалния свят като синоним на новаторството. Той разчупва стереотипи, преодолява строгите жанрови граници, създава хорови песни, изградени върху фолклорна основа, но с нови подходи – модерен съпровод, съвременен ритъм в ударни инструменти, наподобяващ характерни стилове в рок музиката. Славата на плевенския ансамбъл се разнася на 5 континента. Гастролите са неповторими празници на българския фолклор. Признание за таланта и професионализма на Маестро Вълев и неговия състав са многобройните отличия от престижни международни и национални творчески форуми, с които е удостоен Северняшкият ансамбъл. Макар вече да не ръководи състава, неговите творби продължават да звучат по празници и фестивали. А публиката посреща с аплодисменти композициите му „Ладуване”, „Гергьовден”, „Мизийска импресия”, „Песни и танци от Видинско” и „Македонски женски танц”. Както и великолепните му песни от златните години на Северняшкия ансамбъл „Неранза” и „Тъкала ли си, момина мале”, шедьоври в националната музикална култура.