Изложба тества способността на зрителя да фантазира свободно

Тестът на Роршах обикновено се прави в кабинета на психолога. Философска интерпретация по темата е развил художникът Боян Добрев в Националната художествена галерия. Изложбата му от фотографски принтове е разположена съвсем тенденциозно в зала „Параклиса”, чиито стени са изпъстрени от своеобразни роршахови петна от опадала мазилка.
Тестът на Роршах обикновено се прави в кабинета на психолога. Философска интерпретация по темата е развил художникът Боян Добрев в Националната художествена галерия. Изложбата му от фотографски принтове е разположена съвсем тенденциозно в зала „Параклиса”, чиито стени са изпъстрени от своеобразни роршахови петна от опадала мазилка. Така че дори извън изображенията в рамки концептуалната идея на автора „пропълзява” чак до тавана. Всъщност всяка форма на абстрактно изкуство е предизвикателство към зрителя да разчете по един или друг начин реалността. Само че в изложбената зала той не е заплашен от поставяне на диагноза, а по-скоро от желание да фантазира до безкрай върху това, което вижда, или да си излезе веднага, в случай че не му допада нереалистичното изкуство. „Това е инсталация, посветена на ролята на културата и изобразителното изкуство в частност и връзката им с „реалността” на заобикалящия ни свят”, казва Добрев, който преподава мултимедии в Националната художествена академия. За новата си изложба използва дигиталните медии, като налага компютърни триизмерни образи на роршахови петна върху фотографски изображения на природни обекти. В зависимост от контекста петната летят в облаците, плуват във водата, разхождат се в тревата или кацат върху масата. Полето за асоциации е безбрежно - от насекоми до летящи праисторически животни. Авторът си задава много въпроси в процеса на работата по своите принтове. „Кое е по-обективно - нашето съзнание или сетивният сигнал от заобикалящата ни действителност. Дали осъзнатата от нас „реалност” не е плод на нашата култура? Културата лукс ли е, или софтуер за реалистично/оптимално в пълното си осъзнаване, водещо до успешни решения/ организиране на сетивните сигнали? Еволюира ли разбирането за реалност? Не е ли реалността максимално успешното за времето си съзнаване за света? Не е ли „реално” това разбиране, което предоставя успешно решение?” Боян Добрев смята, че съществуват много паралелни разбирания за „реалността” както в индивидуален, така и в световен план. „Даже може да се каже, че съществува конкуренция между различните модели за „реалност”.” „Реалността на възприятието е от първостепенно значение за нашите функции и за психиката като цяло. Ето защо реалното и реализмът винаги са били третирани като обективни, извън времето непроменливи величини, валидни за всеки и всички. Ако нещо се определи като нереалистично това би го дефинирало веднага като опасно, непълно......., и човекът, който го е видял би бил сметнат за луд” Според Боян не бива да се плашим от абсурдостта на възприятието, само защото от сегашната ни степен на познание ни звучи абсурдно. Понякога съвсем логични на пръв поглед неща, всъщност са изкривени и доста по-отдалечни от реалността, както и обратното абсурдът е осезаемо реален и истински. В случай, че след разглеждане на изложбата зрителят е започнал да се съмнява в сетивните си въприятия, може да си направи сам теста върху листове оставени в средата на залата, без да се притеснява, че някой ще го обяви за луд. „Дискутирането на „реалността” и механизма, в резултат на който тя се поражда винаги е свързано с чувство за дискомфорт, и в някаква степен би могъл да се оприличи на дискусията „Дали Земята е кръгла?”във времето, когато подобен спор е бил актуален... Въпреки всичко Джордано Бруно е бил изгорен”. Боян смята, че днешните модели за ненормално виждане, в бъдещето могат да се окажат общовалидна истина. „Дали „реалността” е толкова обективна колкото ни изглежда на пръв поглед?” Докато чакаме отговора на многото въпроси поставени от Боян можем да се престрашим да фантазираме върху роршаховото му, абстрактно изкуство - там всички тълкования са разрешени и напълно в нормата. Изложбата продължава до 17 август.

Станете почитател на Класа