Елинор Херман представя произведение - рядка комбинация от историческа прецизност и колоритен остроумен стил.“Господарката на Ватикана“ разнищва историята на Олимпия Майдалкини или най-строго пазената тайна повече от 350 години. През XVII век за близо десетилетие една жена управлява Католическата църква чрез своя девер и предполагаем любовник папа Инокентий X. Тя определяла международната политика, предизвиквала войни, покровителствала най-талантливите творци и заграбвала ватиканското злато. Родена в бедно семейство, Олимпия Майдалкини бяга от манастирските окови, като се омъжва – първия път за пари, втория – за благородническа титла. И два пъти остава вдовица... Това е жената, която собственоръчно поставя нерешителния Инокентий на папския престол. Тя будела възхищение, омраза, завист и страх само защото е имала нещастието да бъде умна и амбициозна в един мъжки свят. Въпреки всичко и всички Олимпия постига най-безумната си мечта – да бъде господарката на Ватикана. За проучването на книгата авторката посещава Италия в издирване на горещи следи от документи и открива скрити писма между Олимпия и Инокентий X. Елинор Херман посещава и всички имения на Олимпия, използвани днес като посолства и резиденции. Авторката изчита огромен брой дипломатическа кореспонденция и книги за Рим от XVII век. „Господарката на Ватикана” съживява една цивилизация в пълното й величие и в целия й позор. „Господарката на Ватикана“ ще се появи на книжния пазар у нас на 11 август с логото на издателство ЕРА. Щом чули името на новия папа, всички кардинали коленичили пред Джанбатиста Памфили, а слугите им хукнали към килията му, за да я опразнят. Дрехи, книги, мастилници, гъши пера за писане, съдове за хранене и готвене, чаршафи и възглавници – всичко изчезнало. Кардинал Бернардино Спада попитал Джанбатиста чие име би искал да вземе. След кратък размисъл новият понтиф отвърнал, че иска да бъде наричан папа Евгений. Но някои от кардиналите му напомнили, че последният папа Евгений бил прогонен от Рим през 1434 година от разгневените римляни и лодката му била изпратена по Тибър с камъни. За да ги избегне, наместникът на Христос трябвало да се свие на дъното на лодката. Явно името Евгений не било благоприятно за един папа. Тогава Джанбатиста се сетил за предложеното предишната вечер от приятеля му кардинал Панцироли име – Инокентий – на италиански Иноченцо. Смята се, че е избрал това име, защото през осемдесетте години на петнайсети век неговите предци се издигнали в обществото като служители на папа Инокентий VII. Но по улиците се говорело, че целта му е да убеди хората, че отношенията със снаха му не са сексуални, а невинни. Спуснали балдахините над столовете на кардиналите и останал само този над стола на новоизбрания папа. После го придружили зад олтара на Сикстинската капела, за да свали кардиналската униформа и да облече тази на папата. Първоначално и папите носели червени роби, наречени сотани, но от тринайсети век насам за папата бил определен снежнобелият цвят, символ на светостта и възкресението. Ризата му оставала същата като на кардиналите – бяла, с дантела по краищата, наречена рошето, и тя се обличала под сотаната. Зад олтара Инокентий намерил много сотани и рошети в различни размери и дължини, за да си избере тази, която му била по мярка. Кардиналите поставили червена сатенена пелерина над робата на папата, наречена мозета. През зимата мозетата била от червено кадифе, обточено с хермелин. На главата му сложили червена сатенена шапчица, наречена камауро. Тя не приличала на тривърхата кардиналска бирета, а прилепвала плътно по линията на косата и се издигала на няколко сантиметра от темето. Инокентий се появил зад олтара в цялото си папско величие и седнал на папския трон. Хорът на Сикстинската капела, който чакал точния момент в едно от крилата на двореца, запял тържествено и ангелските гласове на хористите изпълнили святото място с вълшебна мелодия. Кардиналите се наредили на опашка и един по един коленичили пред папа Инокентий X и целунали краката и дясната му ръка. Той помолил всеки един да се изправи и го целувал по двете бузи – древен християнски символ на мир и братска любов. Тълпата на площад „Свети Петър”, чиято площ тогава била на половината от сегашната и бил заобиколен отвсякъде с казарми, очаквала вече седмици наред двата знака за избора на новия папа. Първият знак се давал с веселия звън на камбаните на „Свети Петър”, а другият бил ударите на чуковете на дърводелците, които сваляли дъските от закованите прозорци на двореца. Първо била разковавана лоджията, която гледала към площада. Традицията да се пуска дим през комина на Сикстинската капела след всяко разглеждане – черен при неуспешен вот и бял за успешен – била въведена чак през 1903 година. И ето че камбаните най-после забили, последвани от ударите на дърводелските чукове. Тази вечер Джиачинто Джили пише в дневника си: „Тълпата не остана очарована, като чу името Памфили, защото знаеше, че е суров човек и не много либерален.”2 И още по-лошо: „Всички говореха, че през този понтификат ще управлява онази вдовица, Олимпия от рода Майдалкини.” 3 Олимпия имала повод да празнува, защото истинският създател на папата била тя. Благодарение на нея Джанбатиста станал нунций, кардинал и накрая наместник на Бога. Без нея вероятно би останал до края на живота съдия в ротата. След трийсет и две години неуморен труд това трябва да е бил най-сладкият миг в живота й, върховният момент на триумф. Сега благородните римски дами трябвало да я чакат пред портите на дворците си и да я приветстват още преди да слезе от каретата. Но по-важното било, че за пръв път в живота си тя усетила, че е в безопасност. Сега вече притежавала достатъчно власт и пари и на никого нямало да позволи да я командва или да я заключи в манастир. Когато крадците разбрали, че новият папа не се казва Кресченцио, а Памфили, прибрали на сигурно място заграбеното до този момент и се понесли към дома на Олимпия за нова плячка. Тя лично отключила двойните, високи шест метра порти, пропуснала с усмивка тълпата в двора си и приветствала всички с добре дошли. Можела да си позволи да бъде любезна и щедра, защото предварително изнесла от дома всички ценни мебели, драперии, картини, сребърни съдове и прибори. Били са нужни безброй каруци, чували и най-вече време, за да оголи напълно дома си и да пренесе всичко вероятно в някоя съседска къща. Тази акция е започнала много преди конклавът да направи окончателния си избор. „Беше толкова стисната, че премести и скри някъде цялата си покъщнина” - информира ни Лети.4 Тълпата намерила само най-обикновени мебели, купени вероятно от пазара, където евреите продавали стари килими, разклатени столове и издраскани маси. Изнасяйки вехториите, хората мърморели разочаровано: „Мръсницата ни измами”.5 И Лети добавя: „Тези, които останаха с празни ръце, затаиха злоба към нея и я обявиха за алчна и стисната.”6 Същата вечер Олимпия и Камило посетили папата. Протоколът изисквал от посетителя, влязъл за пръв път при Негово Светейшество, да коленичи и да целуне червените кадифени пантофи на понтифа, избродирани със златни кръстове. Олимпия коленичила, но докато целувала чехлите, се изкискала високо. Инокентий бил толкова развълнуван и благодарен за всичко, което тази жена направила за него, че се разплакал. Той „я прие и демонстрира към нея силна любов и привързаност”.7 Олимпия се разходила из папския апартамент, сякаш била новата му господарка. Наредила на слугите да разместят мебелите. Дори седнала на папското легло, „за да провери дали е удобно”.8 Още на другия ден дворецът на пиаца Навона се изпълнил с посетители, нетърпеливи да я поздравят. Сега тя била първата дама в Рим и хората започнали да се обръщат към нея с „ваше превъзходителство” и eccellentissima cognate - “превъзходната снаха”. „Дона Олимпия бе посетена от невероятно много хора”, мърмори недоволно Лети. „Пред дома й се трупаха тълпи от посланици, пратеници на други държави, кардинали, богати благородници и всички високопоставени римски дами. В началото тя ги приемаше с радост, усмихваше се мило и засвидетелстваше добри чувства на всекиго. Но само след няколко дни промени отношението си и започна да се държи високомерно и неприветливо.”9 След първоначалната вълна на възторг и радост Олимпия осъзнала, че има още много работа. Но всички служители на Христа били изненадани от следващия й ход, описан отново от Лети. Само няколко дни след вота Олимпия нахлула във Ватикана и заявила на папата и кардиналите, събрани около него, че ще се нанесе в определения за папския племенник апартамент, който бил свързан с апартамента на папата. Този начин на живот не бил нещо ново за Олимпия и Инокентий, техните стаи в двореца на пиаца Навона били свързани още от 1612 година. Между стаите им имало вътрешна врата, което позволявало на Олимпия да влиза при зет си по всяко време, да му даде нужния съвет и да се консултира с него, без да бъде забелязана от слугите. По същия начин Джанбатиста можел да надникне при нея и да поиска мнението й по даден въпрос. Грегорио Лети ни информира, че първоначално Инокентий, който не планирал стаи за своя племенник, бил готов да й даде част от собствения си апартамент, но като чул, кардинал Панцироли щял да получи апоплектичен удар от идеята. „Трябвало му много време и усилия, за да отклони дона Олимпия от подобен ход и да й обясни, че това ще бъде скандално не само за Рим, но и за целия свят и ярко потвърждение на злостните слухове, които обикаляли всички европейски кралски дворове.”10 Най-накрая папата се съгласил с Панцироли и било решено Олимпия да продължи да живее на пиаца Навона. Тя отстъпила, но намразила кардинал Панцироли. Папата й разрешил да го посещава по всяко време на денонощието и много често нейните визити продължавали от залез слънце до среднощ, тъй като Инокентий X бил нощна птица и работел най-добре след вечеря.