„Истината за Али Агджа” на Ана-Мария Тури е документално четиво с изключителна стойност, което хвърля нова светлина върху атентата срещу папа Йоан- Павел Втори. Книгата обединява уникалното интервю с атентатора, взето от авторката през 1996 г., със задълбочените й проучвания за атентата, с нови разследвания, намерени нови документи, интервюта с различни лица. Сензационният извод: двама важни кардинали, участвали в движенията за яростна опозиция срещу папската политика, са били въвлечени в атентата срещу Йоан-Павел Втори. Анна-Мария Тури е сред най-известните италиански журналисти с траен интерес към антропологията, религията, теологията и мистиката. Завършила класическа гимназия и философия, тя пише на културни, социални, политически и религиозни теми за водещите италиански медии. Като пътуващ кореспондент на телевизионната мрежа „Медиасет” успява да проникне с камерата си в труднодостъпни за журналисти места като православните манастири в Гърция, Голямата джамия в Исфахан, Храма на Заратустра в Техеран. Анна-Мария Тури е проникновен познавач на ритуалите, нравите, традициите и потайностите и на Ватикана. Опознава добре и Али Агджа. Така се ражда „Истината за Али Агджа”. Из „Истината на Али Агджа“ Али Агджа се върнал в Турция в началото на 1980 г. и успял да се изплъзне от съдебното преследване благодарение на Тимур Селджук и най-вече на Орал Челик. Това обаче не било достатъчно за човек, осъден на смърт и в списъка на терористи, по които имало заповед да се стреля на месо. Крайно необходимо било отново да напусне страната. Към средата на май Агджа се преместил от Анкара в Истанбул. Там се срещнал с Абдулах Чатлъ – набиваща се на очи личност от движението на идеалистите. След това се видял с приятеля си Орал Челик и четиридесет дни се крил в една къща в района на Кадекьой. Абузер Угурлу – влиятелен контрабандист, свързан с българските тайни служби, му помогнал да напусне родината си. Имал фалшив паспорт на името на индийския гражданин Йогиндер Сингх, три хиляди долара и препоръка за някой си Мустафаeв – българин от турски произход, с която при нужда в България същият можел да му окаже всякаква помощ във всеки момент. Като начало Угурлу само с едно телефонно обаждане убедил шефа на митницата на граничния пункт в Капъкуле да пропусне издирвания Агджа, който се подвизавал под името Йогиндер Сингх. Така на 1 юли 1980 г. Орал Челик, придружен от едно друго лице, отишъл да вземе Али. Преди да стигнат до границата, тримата се отбили във вилата на Угурлу, в която той казал на беглеца, че при нужда би могъл да се обръща и към Бекир Челенк, друг известен трафикант, а също и към Йомер Мерсан, който вече се намирал в София. В една от нощите между 10 и 15 юли 1980 г. – според непълния разказ на Агджа – в района на турската митница, където пристигнал в компанията на „приятел” (тоест Орал Челик), един корумпиран митничар му позволил да премине границата и дори му помогнал да се качи на автомобил, с който го закарали до София. Празнотите от разказа на Агджа в мемоарите му и по време на интервютата стават особено забележими, когато говори за престоя си в България. Престой, който дал мотив на италианската прокуратура в един следващ момент на базата на неочакваните декларации на същия този Агджа да започне разследване по т.нар. българска следа, на което се базира процесът през 1985 г. …По-късно ще бъде доказано, че през петдесетте дни, прекарани в българската столица, Агджа е отсядал в някои известни хотели като например грандхотел „София”, в който е бил два пъти, запазвайки две стаи – едната за Орал Челик, който в определен момент пристига при него. Бил е в парк-хотел „Москва”, както и в хотел „Витоша”, резервацията в който му била направена от Йомер Мерсан – известен високопоставен контрабандист. Същият му дал пари и се обърнал към „Балкантурист”, за да може укриващият се от правосъдието да получи временно разрешение за престой в страната. Агджа уточнил, че по време на престоя си в хотел „Витоша” заемал стая номер 212, съседна на стаята на Мерсан, която била номер 211. Бекир Челенк, който поддържал търговски връзки с българското държавно дружество „Кинтекс”, извършващо всякакъв вид нелегални сделки като търговия с оръжие, муниции, цигари в Турция и дрога в Европа, бил отседнал на 17-ия етаж. От София Агджа телефонирал в Истанбул, за да се свърже с Орал Челик, и в Германия, за да говори с Ялцин Озбей1, който също щял да пристигне в София. Онова, което Агджа отказва да признае извън разпитите, на които е подложен от магистратите, е свързано именно със срещите, които провеждал в София. Премълчаванията му по този въпрос – както в книгата „Моята истина”, така и в интервютата - предизвикват подозрение у наблюдателя. Те са в основата на предположенията, че терористичната акция на площад „Свети Петър” е била планирана именно в София. …Разглеждайки обстановката в България от онова време – доколкото се е знаело за нея, – става ясно, че Али Агджа веднага е потърсил Бекир Челенк, който стоял начело на многобройните трафици с оръжие, наркотици, цигари и т. н. Срещнал се с него точно в хотел „Витоша”. Челенк вероятно щедро е подпомогнал Али със средства. Същият трябвало да му представи Сотир Колев – експерт по международен тероризъм. Няколко седмици след първата им среща Челенк, виждайки го отново, попитал Агджа дали все още в главата му се върти идеята да извърши покушение срещу римския папа. Агджа отговорил, че е готов да осъществи както тази, така и други терористични акции. Тогава Челенк му представил Сотир Колев – български служител, който работел в Рим и който щял му подсигури в италианската столица всякакъв вид логистична подкрепа за атентата. На тази среща трябва да са присъствали Хамуд Карим и Орал Челик. В хотел „Витоша” Агджа се е виждал и със сънародника си Йомер Мерсан, който бил контрабандист от голяма величина в Турция. Пазарил се и с Мустафаев, който бил терорист и контрабандист на валута. Интересното, което трябва да се отбележи за Мустафаев, е, че той и Али отново са се видели в навечерието на атентата срещу папата в столицата на Тунис в хотел „Du Lac”. В българската столица Орал Челик пристигнал с един сътрудник на Угурлу, някой си Фикри, чиято фамилия била Кокакерим. Той дошъл както с цел „контрабанда” за сметка на Абузер Угурлу, така и за да разработят – според някои изявления на Агджа – с него и Челенк плана за покушението срещу папата. По нататък – според декларациите на Агджа – Челенк, Челик и Сотир Колев, всички заедно, се срещнали и дискутирали плана за атентата срещу папата. Агджа заявяваше: „Онова, което мога да кажа със сигурност, е, че още тогава се определи възнаграждението за извършване на атентата, което беше равно на 3 милиона германски марки, плюс гаранция „за бягство в България на преследваните турски политици”. В София се запознал и с „много влиятелния” сириец Хамуд Карим, който въпреки че действал в интерес на левите терористи, „не се отказвал” да поддържа контакти и с онези от десницата, стига операциите да работели за каузата на съветския комунизъм. Карим, който също отседнал в хотел „Витоша”, дал на Агджа 2 хиляди долара и му уредил разрешително за престой за месец август. Когато същият Агджа към 20 август му съобщил, че иска да напусне България, за да направи голям атентат в Европа (например срещу председателя на Европейския парламент госпожа Вейл или срещу генералния секретар на НАТО Йозеф Лунс, или срещу Йоан-Павел Втори), Хамуд Карим особено се заинтересувал от идеята за евентуално покушение срещу папата и дал на Али 3 хиляди долара плюс фалшив паспорт. Агджа казал на италианските магистрати, че в София се е срещнал също и с някакъв си Маленков или Миленков – бил му представен от Челенк, – който бил отседнал в хотел „Берлин”2 (не съществува такъв хотел, вероятно става дума за бившия хотел „Сердика“, чието кафене се казваше „Берлин“), чийто адрес му дал Владимир Кузински – военен аташе в съветското посолство в Техеран. (В съветското посолство в Техеран имало един Куринишкин, който обаче не отговарял на описанието, което Агджа му бил направил). С оглед присъствието на Агджа в иранската столица бил подготвен план той да порази американските заложници или иранските лидери и по-точно самият Хомейни. В периодичния печат „следата от Изток” относно атентата срещу Карол Войтила била посочена за пръв път преди намесата на италианското правосъдие от Сюзан Лабин в „Пари мач” от 29 май 1981 г. и след това потвърдена от Клеър Стърлинг в „Рийдърс Дайджест” от септември 1982 г. Автор: Анна-Мария Тури Превод: Весела Лулова Цалова Издател: “МаК” ООД