Президентските библиотеки в САЩ са организирани в система от дванадесет библиотеки, които са управлявани от администрацията на Националните архиви и документи. Те функционират често и като музеи и съхраняват документи и артефакти от периода на управление на вече бившия държавен глава. Всичките събрани материали, изложени в тях, принадлежат на американските граждани и са на тяхно разположение. 12-те президентски библиотеки, които са под опекунството на Националните архиви, са тези на Хърбърт Хувър в Айова, Франклин Делано Рузвелт в Ню Йорк, Хари Труман в Мисури, Дуайт Айзенхауeр в Канзас, Джон Ф. Кенеди в Масачузетс, Линдън Джонсън в Тексас, Ричард Никсън в Калифорния, Джералд Форд в Мичиган, Джими Картър в Джорджия, Роналд Рейгън в Калифорния, Джордж Буш-баща в Тексас, Бил Клинтън в Арканзас. В момента се набират средства и за библиотека на сегашния US президент Джордж Буш, но тя ще принадлежи на Фондацията на президентски библиотеки на Джордж Буш. Библиотеки и музеи са изграждани и за други президенти, но те не са част от системата на Националните архиви и се управляват от частни фондации, исторически общности или от правителството в съответния щат. В това число влизат библиотеките на Джон Куинси Адамс, Уилям Маккинли, Ръдърфорд Хейс, Калвин Кулидж, Ейбрахам Линкълн и Удроу Уилсън. Например библиотеката на Линкълн, която е и музей, е собственост на щата Илинойс. Историята накратко Системата на президентските библиотеки формално води началото си от 1939 г., когато Франклин Делано Рузвелт дарява личната си документация и тази от годините му на президентския пост на федералното правителство. Той обещава част от имота си в „Хайд парк“ и негови приятели сформират корпорация с идеална цел за набирането на средства за построяването на библиотека и музей. Предприетата от Рузвелт инициатива произхожда от убеждението му, че президентските архиви са национално богатство, до което американските граждани трябва да имат достъп. За сравнение - в миналото президентските документи и архиви са губени, унищожавани, продавани или просто разпаднали се поради лошите условия на съхранение. Франклин Д. Рузвелт се обръща и към администрацията на Националните архиви с молбата да поемат грижата за документите, както и управлението на библиотеката му. Така Рузвелт поставя началото на съществуващата и до днес традиция, при която частни спонсори се захващат със събирането на пари, които отиват във фонд за изграждането на президентски библиотеки. През 1950 г. Хари Труман също решава да построи библиотека, в която да пази материали от годините, в които е заемал президентския пост, като решението му задвижва и реакция от страна на Конгреса. Така през 1955 г. е приет законът за президентските библиотеки, според който те се изграждат с частен капитал, но се поддържат от федералните власти. Законът на свой ред окуражава и други държавни глави да дарят историческите си архиви. През ключалката 12-те президентски библиотеки съдържат над 400 млн. страници текстови материал, близо 10 млн. снимки, документални филмови ленти с обща дължина над 5000 км, около 100 000 часа CD, аудио- и видеозаписи и приблизително половин милион музейни предмети. Текстовите материали с най-голямо значение са тези, които са дело на президента и екипа му, докато е упражнявал официалните си задължение на поста. Хранилищата пазят и предмети, събрани от държавния глава и семейството му, спомени от кампанията му, отличия и много подаръци, които са му давани от американски граждани или чуждестранни високопоставени лица. Подаръците варират от ръчно изработени вещи до произведения на изкуството. Сред ценните книжа в президентските библиотеки фигурират и личните документи и исторически материали, дарени от хора, свързани с държавния глава, като правителствени служители, посланици в чужди страни, партийни лица и дори лични приятели. С изключение на Джон Ф. Кенеди, Линдън Джонсън и Джими Картър всеки американски президент от Хърбърт Хувър насам е или си е избрал да бъде погребан в своята президентска библиотека. Когато освещават библиотека на Рейгън през 1991 г., тя се превръща в най-голямата с площ от 14 214 кв. м, като запазва първенството до построяването на тази на Бил Клинтън през 2004 г. С откриването през 2005 г. обаче на експоната „хангар“ с площ от 8400 кв. м., в който е изложен за постоянно „Боинг 707“, използван като държавен самолет през управлението на Рейгън, библиотеката на Роналд Рейгън си възвръща титлата за най-голяма площ. Библиотеката на Клинтън пък си остава с най-богатата колекция от документи, артефакти и снимки.