Стефан Галибов „Конкурсът на „М-Тел“ поставя ново начало в идеята за конструиране и оценка на съвременното изкуство в България”. В това е убедена собственичката на известната пловдивска галерия Катрин Сариева, една от тримата късметлии, избрани да журират тази година повече от сто проекта на българско концептуално изкуство. До финала са допуснати 45-ма автори. За пръв път конкурсът за съвременно изкуство е изнесен не само от София, но и от стандартната зала. Творбите са изложени в бившите тютюневите складове в Пловдив и в центъра за съвременно изкуство „Баня старинна“. Банята е създадена сякаш за представяне на видео. В тъмното нереалното става реално, а реалното - трудно забележимо. Невещественият образ на маса, отрупана с плодове или призрачното тяло на тореадор върху пясъчния под внезапно започват да мърдат и се видоизменят, като добиват триизмерна плътност. Тогава човек се усеща надълбоко потънал в сънища и илюзии. В противовес на конусовидно ориентираните, отделени интимни пространства на банята, тютюневите складове са с високи тавани и единна, социализираща структура. Правоъгълните форми и начупени линии действат като интериор на космически кораб. Складовете са много подходящи за мащабни обектни инсталации - огромно сърце, заемащо цяла стена, колекция от еднакви червени тениски, фуния със змиевидна опашка, разлагащ се, смрадлив, черен правоъгълник от органична материя и неговите оплождащи малки бели тръби бебета, голо семейство селяни, лъщящи на слънцето с маслените си тела. Надуваемият „Кораб на кораброкрушенецът” на Дойчин Русев е пуснал черно-бели котви снимки по стените, вместо писма за помощ в бутилка. „Досега в България действаше уравнението: автор + творба = произведение. Днес все повече се налага друга формула: пространство+концепция+автор = артпроект”. Казва Катрин Сариева. Тя смята, че е много важно да се обърне по-голямо внимание на пространството като част от самата работа - то трябва да стимулира авторите, да поставя в по-различен контекст самите произведения, като така ги осмисля по-пълноценно. Особено важен е фактът, че от година на година конкурсът израства и се развива. От това издание вече окончателно се премахват сковаващите и архаични рамки при раздаването на наградите. Категориите, на които досега се подразделяше изложбата, уж за по-голямо удобство на критика и публика, вече не са активни. „Решихме поне в нашия конкурс на авторите да не се налага повече да се напъхват насила в безсмислените категории, като живопис, скулптура или графика - само и само да могат да вземат награда. Съвременното изкуство по природа носи силно еклектични белези и събира в едно понякога противоречащи си на пръв поглед стилове и изразни средства. Много е важно тази подробност да бъде осъзната и осмислена най-сетне както от публиката, така и от колекционерите. Досега все още се оставяме псевдокритиците да ни размахват възпитателно пръст по един много ретро начин като се опитват да ни учат какъв трябва да бъдеш, за да станеш значим автор. Заради подобни уравниловки се налага ясно да изкрещим на хората, че повече няма нужда да се подражава на отдавна изживени стереотипи от соцвремената. Тогава беше модерно да се лепят етикети - ти си живописец, а ти си скулптор, ти пък си график - значи твоите работи ще са по-евтинки”, припомня Сариева. Друг важен акцент, който се превръща в характерна особеност на конкурса е представянето на все повече млади автори, живеещи и работещи в чужбина, които се завръщат да споделят идеите си с българската публика. Особено внимание трябва да се обърне на фото инсталациите на завършилата изящни изкуства в Мадрид - фотографката Ева Давидова. С опит и съвети на организаторите ще помага специалистът по фотография и видео швейцарецът Марк Гльоде - куратор на тазгодишното издание на артфестивала в Базел. Албена Михайлова (Бенджи), която е член основател на група „Ръб” в Базел, където живее и работи. В изложбата присъства започналият от Художествената гимназия в София Ергин Чавушоглу, който живее и работи в Лондон. За този конкурс участниците си поставят много по-високи цели - да надскочат ежедневните си рамки и стереотипи за конвенционална изложба, размери и материали, които по принцип ги продават, но на дребно и предимно в България. „Идеята на конкурса е да се стимулират авторите да екпериментират, да се стимулира публиката да отиде отвъд очакванията си за типичната среща с изкуството, да се предизвика колекционера да вложи парите си в нови много по-мащабни и неконвенционални идеи - да се провокира абсолютно различна обществена нагласа, която да спре залаганията на скучни предпоставени ценности, които никога не печелят състезанието с реалния живот“, твърди галеристката. Трите големи награди ще станат ясни към 20 юли, когато ще бъде издаден и изчерпателен каталог на всички работи в изложбата.