„Малък сезон“ на „Сфумато“ тръгва към Северно море
Театрална работилница „Сфумато“ отново изкушава да си останем в София през юли, за да изживеем един по-особен вид пътешествие, озаглавено „Малък сезон”. В рамките на десет дни всички закрити и открити пространства на театъра са предоставени на въображението на младите артисти.
Стефан Галибов
Театрална работилница „Сфумато“ отново изкушава да си останем в София през юли, за да изживеем един по-особен вид пътешествие, озаглавено „Малък сезон”. В рамките на десет дни всички закрити и открити пространства на театъра са предоставени на въображението на младите артисти. Тази година с проекти в сезона се включиха Музикалното училище „Любомир Пипков” и галерия „Васка Емануилова”, която се намира на две крачки от сградата на „Сфумато”. След края на всяко представление на стълбите до главния вход се изнасят тон колони и в градинката пред театъра започва поредното музикално парти концерт. А такова разпускане определено има нужда, имайки предвид сложните екзистенциални проблеми, които бълват повечето представления.
За да освежи обстановката извън залите, сценографът Венелин Шурелов захваща бизнес с автомати във фоайето на „Сфумато”. На тях не могат да се изкарат пари, нито топли или студени напитки. Инсталацията Phantomati предлага невидими за окото неща. „Моите автомати са за производство на фантазии. Изградени са на принципа на всички онези комерсиални машини, които присъстват в публичното пространство.”
Тук автоматите, не случайно оформени като човешки фигури, примамват към подражание обикновените хора, като изписват изречения от сорта на „В момента не работя” на фона на красив морски бряг с палми. И наистина единственият шанс да се види Phantomati извън морския пейзаж е територията на „Сфумато”. После инсталацията се включва в международния артпроект Black-North seas - пътуваща концептуална изложба в градовете по крайбрежната ивица на Черно и Северно море. Първата част е предвидена само за лятото и включва Одеса, Балчик Варна, Мангалия, Истанбул. Точно след година проектът се мести към Северно море - Норвегия, Швеция, Холандия, Дания, Белгия.
Pas de Deux е дипломна работа на режисьорката Лили Виденова по книгата „Баща ми, който действаше на кулинарни и други периоди” от Елизабет Мазев (авторът е дете на български емигранти във Франция). В моноспектакъла порасналата непораснала балерина Силвана Пишимарова разкрива в рецептите на любимите манджи характера на любимия си баща, чиято тайна разбира чак след смъртта му.
„Мария Магдалина или Спасението” от Маргьорит Юрсенар е режисьорски проект на актрисата Цветана Манева. Моноспектакълът е игран преди време, без обаче да напуска сградата на учебния театър на НАТФИЗ. Младата актриса Десислава Кръстева решава да възобнови представлението след раждането на първото си дете - това е и нейното първо завръщане на сцената. Монологът е на скандална авторка и звучи наистина революционно, особено ако сме свикнали с традиционния образ на Мария Магдалина. „Идеята на Цветана беше Мария Магдалина да се види като възможно най-естествена, съвременна, еманципирана жена. Това не влиза в противоречие с отношението й към Йоан, към Исус, към всичко, случило се в живота й. Всъщност нейния живот не е бил много щастлив. Всеки си има различно мнение за това коя част от написаното за Мария Магдалина е истина и коя измислена. Аз лично смятам, че когато има силен текст, всеки му вярва безпрекословно. Монологът на Юрсенар ме грабна от първото прочитане”, казва Десислава Кръстева.
Малкият сезон е притегателен и с многото прожекции на малки филми. Елица Матеева разказа с кино вълнение за проект на ДТ Ловеч , вдъхновен от творчеството на Педро Амолдовар във филма си „Педро, актьорите и ... аз”. В ANTIPHON хореографът Живко Желязков и испанската танцьорка Диана Нориега изследват чрез движение хилядите начини за манипулация и моделиране на личността от обществото. Василена Михайлова и Съни Коев показват единственото възможно взаимодействие на човека и видеото, а именно „Бягство” и от двете.
С проблема за търсенето на самоиндентичност е свързан и танцовият пърформанс Void на Мирослав Йорданов. Концепцията е за човешкото движение, което никога няма да има край, защото е движение на тяло, затворено в собствена орбита и може само да повтаря жестове, докато не открие, че се е превърнало в машина.
Като на всеки уважаващ себе си театрален форум не може да се мине и без Шекспир, Чехов, Бекет и Пинтър.
А на “Запад” (от Реми Де Вос) има един мъж и една жена и едно разхвърляно легло, което ги събира и разделя. Неговият свят е пълен с араби, сърби и фашисти. Нейният – със скука, маструбиране, мечти и очакване...
Младите театрали си задаваха и много въпроси: „Знае ли актьорът къде играе и къде имитира игра? Как се справя с разликата между себе си и образа”? Отговаряха си сами с това, което правеха на сцената. Малък сезон приключи снощи. Който го е пропуснал, да се готви за догодина.