Георги Иванов Само по себе си събитието “Калиакра рок фест” е нещо наистина уникално и превръща малкия град на северното ни Черноморие освен в кипящ котел и епицентър, привличащ рокери от цяла Европа. В Каварна може да се чуят всякакви езици, но това не е пречка за никого. В магазините и заведенията, които работят почти денонощно, човек се разбира с думите beer и vodka или просто да си посочи фланелката с надпис: Rakia connecting people. За хляб и салам просто се посочва. Най-многобройната небългарска публика е румънската, което не е чудно, защото Букурещ е по-близо от София, а и почиващите в околните курорти жители на северната ни съседка не са никак малко. Доста румънци пък са дошли специално за феста. Руснаците също са солидно количество, както са и качествени унищожители на спиртните напитки, които са вредни за здравето на хората. Има и гърци, десетки сърби и македонци, мотоциклети и коли със словашка регистрация, както и други страни. Най-колоритни обаче са двама шотландски моторджии, които събират погледите на всички останали. Все пак не всеки ден се вижда як мъжага, солидно татуиран и с дълга коса да кара чопъра си облечен с... шотландска поличка, под която се предполага, че според традицията няма бельо. Сплотената групичка на шведите с мотори и коли също не остава по-назад в купонясването. Самите рокери се разбират прекрасно, макар езиците им да са различни, като на строителите на Вавилонската кула. Техните теми са си моторджийски и сякаш разговорите се водят на някакъв специален език. Дори и след края на концертите на Manowar (и предхождалата ги група Hollyhell) купонът не свършваше и в ранните часове, а напротив, набра сила да продължи, докато слънцето не започна да гали сините вълни на каварненския залив. Колко души са дошли в рок столицата на България да съпреживеят метъл опиянението никой не може да каже. Колкото зрители бяха на стадиона да гледат Manowar поне още толкова слушаха яката музика из околните безбройни бирарии и поляни, поглъщайки литри пенлива течност. По традиция на поляната пред спортния комплекс бе опънат палатков лагер, в който с дни наред, дори преди и след края на феста, има хиляди хора, а купонът и високоградусовите напитки текат безспир. Уморените понякога заспиват направо на тревата, а има и такива, които подремват на самия терен на стадиона, стискайки здраво бутилките си, ако в тях все още има огнена вода. За класата на рокерите говори фактът, че бирата, водката и ракията никога не се губят и никога не се разливат, дори в случаите, когато удържат победа над жадните фенове. Най-заклетите от тях дори водят децата си, че не е и рядкост да се видят татуирани и облечени в кожи и с фланелки на любимите си групи мама и татко, които бутат бебешка количка. Нормално след подобен концерт на и около стадиона остават планини от бутилки, пластмасови чаши и чинии и друг боклук, но това не е никакъв проблем за общинските служители. Още по изгрев слънце тракането на боклукчийските камиони пробужда по-леко спящите и дава знак, че те трябва да поемат щафетата с първата за новия ден животоспасяваща потна бира и да се умува на кой плаж през деня ще се топят в “големия син аспирин”. Алъш-вериш: 15 лева за фланелка, 10 за пиратски балон искат търговци На принципа “ден година храни” десетки амбулантни търговци са окупирали улици и гаражи край стадион “Каварна” в дните около рок концертите и въртят здрав оборот. Цените обаче са доста завишени в сравнение с тези, на които се търгуват фланелки, шалове и шапки в магазините в столицата или другите градове. Денонощно човек може да се сдобие с черна тениска с лика и името на любимеца си, но срещу 15 левчета, докато същата стока в магазин в София тя е осем-десет. Шалче, също с щамповано име на някоя хард банда е осем лева, двойно по-скъпо от обичайно. Хитов артикул сред по-младите и сред дамите е черна шапка, модна за Баба Яга, която приляга на главата срещу десет лева и пазарлък за по-малко въобще не се прави. Друг хит са черни балони, пълни с хелий, с череп и пречупени кости, който има вид на пиратския флаг Джоли Роджър. Цената му също е десетолевка. За същата сума човек може да си купи и истинско знаме с тези атрибути, но това пари ли са, след като щом развееш страшния флаг, се чувстваш като владетел на моретата. Освен тези фестивални атрибути цените са съвсем народни. Кебапчето е левче и никога не можеш да си купиш изстинало, наливната биричка е кинта и половина и е винаги потна. Опашките пред магазините пък никога не свършват. Най-изнасяните от тях стоки са двулитрови бутилки с бира, шишета с водка, мастика и мента, хляб, салам и сирене, както и купчини цигарени кутии. Каква е цената на кафето и на разхладителните напитки освен на кока-колата малцина знаят.