Снежина Петрова и Албена Георгиева представят довечера в Малък градски театър „Зад канала“ „Руслана Гретел или За многоточието на акта”. Описването на тази книга няма никакъв смисъл, тя не търпи преразказ. Вътрешната цялост е изградена на принципа на фрагментарността. Десетки фрагменти, които са подредени в някаква последователност (която, разбира се, може да бъде и друга), като историята успява да се запази в целостта си и да остане непроменена – променено е само случването. „Руслана Гретел или за многоточието на акта” е текст, който търпи необятен брой модулации, път към една невъобразима хармония от непрекъснато преминаване от една тоналност на чувстване към друга. Едно непрестанно амплитудно изменение във възприятията, което отвежда читателя до резонанс, след който би настъпил пълният катарзис. Руслана Гретел е образ, чието създаване е продиктувано от обръщането: обръщането на ролите, на мръсните чорапи, на почвата, обръщането на следващата страница от книгата. А колкото до акта – то той би могъл да бъде нотариален акт. Може да бъде и смъртен. Може да бъде и акт за раждане. Но преди всичко акт-ът е „отделна проява на човешката дейност”. Точно тази „отделна проява” в стремежа си да се разкрие за читателя го кара да я потърси в самия себе си. Интелектуална игра, в която дали ще четем книгата отпред назад, или отзад напред, е без значение. Интелектуална игра, в която всеки вижда всеки през очите на другия. Интелектуална игра, в която участвайки, разбираме, че когато всички ние, мъртвите, се пробудим, никога не сме живели.