Джон Гиб е журналист и автор, занимаващ се с въпросите на сигурността и военната отбрана. В продължение на четири години той работи като криминален репортер в „Ивнинг стандарт“. Джон Гиб пише редовно за “Спектейтър”, “Сънди телеграф” и “Обзървър”. Много от материалите му са посветени на престъпния свят в Лондон. Веднъж заедно с 12 нелегални албански бежанци Гиб се промъква с моторница в ЕС. Книгата „Кой ни наблюдава?” е смразяващо описание на методите, които държавата използва, за да ни следи. На 11 септември 2001 година, в 8,58 часа, светът е променен – внезапно и завинаги. Заплахата от новия бич на века – тероризма, вече е реален проблем. Страхът от терористични атентати се превръща в достатъчно оправдание за безпрецедентно погазване на конституцията – издаване на присъди и пращане в затвор без съдебен процес; задържане под стража за неограничен срок; използване на информация, добита чрез изтезания. В САЩ се създава със светкавична скорост Министерство на вътрешната сигурност и е приет „патриотичният" закон. Това заедно със страха, породен от самите атентати, довежда правоохранителните ведомства до състояние на пълна параноя и обърканост. Само с един удар тези мерки сериозно ограничават много от правата и свободите, увековечени в американската конституция. В месеците веднага след кървавите атентати обществото е толкова стреснато, че преглъща тези посегателства без особени протести. Потърпевши обаче се оказват не само американските, но и европейските граждани. В днешната епоха на напреднали технологии правителствените служби следят гражданите не само на улицата, но дори и в уж „неприкосновените” ни домове. Държавата твърди, че това е заради собствената ни безопасност, но мнозина се опасяват, че заплахата от Големия брат, описана от Оруел, бързо се превръща в реалност. Днес Лондон е най-наблюдаваният град в света. В него има над 8 милиона камери. Каква обаче е гаранцията, че камерите за наблюдение ще се използват само за „истински” престъпници? Настоящата книга анализира ограничаването на гражданските права в “свободния” свят. Не познавам нито една известна личност, чиито разговори не са били подслушвани… Всички непрекъснато търсим „бръмбари” навсякъде – това споделя Елизабет Хърли, която, както и много други знаменитости, е ставала жертва на подслушване. Друг подобен случай, описан на страниците на книгата, е този с Ку Старк и херцога на Йорк, чийто телефонен разговор е бил цитиран в „Дейли мейл“. Оказва се, че „бръмбарът” е бил в слушалката на телефона, а любовните обяснения между двамата са станали достояние на много голяма аудитория. Дали обаче този, станал толкова актуален, проблем касае само известните личности? В „Кой ни наблюдава?” се излагат и факти, отнасящи се до нарушаването на личното пространство на всеки един от нас. През следващото десетилетие ще станем свидетели на невероятен бум в събирането на разузнавателни данни за всеки от нас. Държавата затяга хватката, като следи и записва всичко, което правим, като често забравя, че знанието е не само сила, но и отговорност.