Чудесно е, че снимките на легендарни джаз изпълнители са изложени на място, където се наслаждавахме на творбите на Пикасо и Салвадор Дали. Това е шанс фотографията да бъде приемана по съвършено нов начин, да бъде реално оценена. Това каза фоторепортерът Евгени Димитров, създател на агенция БУЛФОТО, на откриването на изложбата „Джаз в галерията“ на „Оборище“ 10. В Музейната галерия за модерно изкуство са подредени 15 големи фотографии на Евгени Димитров, Миро Златев и Стефан Марков, които през годините са снимали прочути музиканти, гостували у нас. „Всяка снимка е изработена върху платно и е подписана от авторите. Бройките наистина са лимитирани и могат да бъдат закупени в галерията“, каза директорът на МГМИ Силвия Йонкова. Тя подчерта, че някои от най-старите фотоси, изложени в експозицията, са от началото на 90-те години.
„Трудно се снима джаз, но пък е голямо удоволствие, обяснява Евгени Димитров. - Музикантът обикновено няма външна физическа изява на това, което свири. Само го преживява вътрешно. Трябва много плътно да дебнеш момента, в който той ще се отпусне и с лице или жест ще изрази това, което свири. А за да улови такъв момент, фотографът трябва да е с абсолютно изчистено съзнание от всякакъв вид всекидневни грижи.“
Трудността идва и от ограниченията, които организаторите на концертите с право налагат, за да усети човека пред себе си. Трудно е да се снима, обикновено е разрешено само първите 15 минути, за да не се вдига шум. Значи фоторепортерът трябва да е много бърз. „Снимката на Ал Жиро например я направих в първите две минути на изявата му . Когато имаш шанса да снимаш определен музикант няколко пъти, вече започваш да научаваш някои особености – например пръстите, които Ал Жиро чупи по време на свирене. Ако го знаеш предварително, кадърът става по-лесно“, обяснява Евгени Димитров.
В крайна сметка резултатът от това снимане носи удоволствие както и самото снимане – затова, когато има джаз концерт, фоторепортерите на БУЛФОТО се избиват кой да ходи да снима!
С годините фотографите, които снимат джаз концерти, се превръщат в майстори. Изкушени от изкуството, те се научават да ловят най-изразителните моменти, които обикновено съвпадат с най-тихата музика, и ги документират, без да вдигат шум. Сливат се с обстановката, не пречат на публиката.
Евгени Димитров има в биографията си една далечна изложба на тема джаз. „През 1998 година направихме експозиция в арт клуба с около 30 снимки, 15 години по-късно правя нова джаз изложба заедно с моите приятели и колеги Стефан и Миро. Радвам се, че това се случва, благодарен съм на Музейната галерия за модерно изкуство, че ни даде този шанс. Разполагаме с богат архив – Стефан Марков например е снимал първата поява на Камелия Тодорова на сцената през 1978 г. Той е документирал и Христо Йоцов като “юноша бледен“. Аз пък имам Мишо Йосифов и Владо Кърпаров как свирят „на шапка“ на „Витоша“ още като ученици в музикалното училище. Ето поводи за втора изложба, ако тази мине успешно, разсъждава оптимистично Евгени. Фотоизложба “Джаз в галерията“ е част от Месеца на фотографията в Музейна галерия за модерно изкуство. Уникалните кадри на джаз музиканти са своеобразна разходка в историята на най-жизнения и разнообразен музикален стил. Фоторепортерът Евгени Димитров и колегите му от агенция БУЛФОТО снимат джаз от почти 20 години. Богатият им снимков архив е запечатал световни звезди на джаза, гостували в България. Сред тях са Бети Картър, Еди Харис, Ал Жиро, Маркъс Милър, Джордж Бенсън и даже фънк-легендата Джеймс Браун. Изложбата се осъществява със съдействието на Alpha Bank – генерален спонсор на сезон 2011, и на „Софарма“.

---

Стефан Марков:Милко Левиев едва не ме изгони, защото почти влязох в пианото

---

За първи път правя изложба, мисля, че това не ми е призванието, защото уважавам повече хората, които снимам, отколкото моя занаят. Но съм доволен от експозицията в Музейната галерия за модерно изкуство. Джаз музикантите са кротки хора, макар че веднъж Милчо Левиев едва не ме наби, защото почти бях влязъл в пианото. Просто разрешаваха да се снима, а това е благодат за всеки, който документира джаз концерт. Не е лесно да се снимат точно джаз изпълнители, защото трябва да ги дебнеш. То е призвание, удоволствие и страшно изкушение. Мъката е като те ограничат да снимаш само в първите 10 – 15 минути от концерта, но то е разбираемо, не бива да се пречи на публиката.