Поводът: Най-новият проект на режисьора Андрей Слабаков се казва „Пътуващо кино". Благодарение на нестандартно мислещия режисьор най-новите български филми ще обикалят градове и паланки повече от година. Лентите ще бъдат гледани от публиката в 150 града. Идеята е българският зрител да опознае съвременното българско кино, за да го обикне. Или пък да има възможността да го критикува. Началото бе дадено на 6 юни в Каварна с прожекция на последния филм на Слабаков „Хиндемит". - Идеята е страхотна, но все пак как ти хрумна? - В България до 1988-90 година имаше приблизително 3000 кина. От окръжния град пристигаше човек с моторче или кола, донасяше няколко ленти и ги въртеше. В селото на баща ми киното идваше два пъти седмично, а то не е особено голямо. Сега в България има около 5 града, в които има кина. Реално ¾ от България не може да гледа филми. Аз не смятам, че хората, които са лишени от възможността да гледат кино, са по-лошата част от народа на България. И се питам: „Що да не може?“. Затова се заех с проекта „Пътуващо кино“. Има и друга причина – съвременният зрител може да изтегли един филм от интернет или да намери нещо, свито пиратски, и да си го гледа. Но това е информативно, така може само да добие представа за какво става дума във филма. А киното е начин на общуване. Събира се една голяма група хора, някои от които изобщо не се познават. И внезапно се запознават. Разменят клюки, щипят се в салона. Едни харесват филма и имат какво да си кажат, други не го харесват и псуват. Тоест хората в киното общуват. Интернет и телевизията са начинът, по който тези хора се разделят и всеки живее сам. - Проектът е доста мащабен, от колко време го планираш? - Може би от 2 години и половина, оказа се много сложен за организиране. Това е нещо подобно на първата българска прожекция в Русе преди 117 години. Носим всичко необходимо и можем да прожектираме навсякъде. Необходима е зала, без значение каква. Разбира се, сега използваме видеопроектори, защото с 35-милиметрови машини е много по-сложно. Носим екран, който е 4 на 3 метра. Това е достатъчно за зали за 350-400 души. - Кои са филмите, с които стартира начинанието? - В момента пътува моят филм „Хиндемит“, защото ми е най-лесно с авторските права. Много му се радват, и то хора от всякакви възрасти. Това, разбира се, много ме радва. Някои се кефят на едни епизоди повече, други - на други, но го харесват. А официалната му премиера ще бъде през октомври. Филмът показва, че всеки човек се ражда различен, иска да бъде различен. Но в крайна сметка, уйдисвайки на общественото мнение, всички хора, рано или късно, започват да стават еднакви. И рекламата има основен принос. След „Хиндемит“ ще пуснем „Пазачът на мъртвите“ на нашия колега Илиян Симеонов, който почина. Сега се договаряме с „Малки разговори“ на Владо Краев, а за есента сме се разбрали с Явор Гърдев за новия му филм. Целта ни е да показваме всичко ново. - Откъде успяхте да минете за тези две седмици? - Каварна, Шабла, Оброчище, Аксаково, Добрич, Девня. На различните места и хората са различни, но общото е, че се радват. Най-мило беше в Добрич. Там прожекцията беше във физкултурния салон на училището “Петко Рачов Славейков“. Оказа се, че програмата на общината в Добрич е запълнена до 5 септември с културни събития. Просто няма свободна зала. Аз съм убеден, че това е европейската столица на културата. Чудя се как хората насмогват на такова количество събития. Имат осем-девет зали. Цонко Цонев откупи 2 прожекции и ги пуснахме във физкултурния салон. Представете си - физкултурен салон със столчета, баскетболни кошове и всичко останало. На първата прожекция имаше адски много хора, на втората беше много мило. Появиха се хеви метъли и пенсионерки на 75 години, изобщо странна публика. Това е хубавото на киното, че може да събира всякакви хора. То е велико изкуство в това отношение. Например в залата в Оброчище, като излязох да пуша и чувах от старата зала как хората се смеят и тече купон, адски е готино. Чувствам удовлетворение. - Тръгнахте от морето, защо? - Мъчим се да го правим за хората, които живеят на морето. Не искаме да правим прожекции за курортисти. Макар че има курорти с чужди туристи, където ще минем. Там пускаме филмите със субтитри на английски. Като идват в България, да гледат български филми с английски субтитри - това е положението. Ако искат да гледат френски филми, да отидат във Франция. А тръгнахме от Каварна, защото съм в много добри отношения с кмета Цонко. Той е научил целия район да посещава културни събития, хората вече имат навик. Това е и един от най-големите проблеми, с който се сблъскваме – людете отвикнаха да ходят на кино. В Шабла например се оказа, че от 170 души, които дойдоха, половината никога през живота си не са ходили на кино! Хора между 20- и 30- годишна възраст, които не са виждали подобно нещо, не знаеха за какво става дума. Ние там бяхме с баща ми и си говорихме със зрителите. Учудиха се колко забавно и интересно всъщност е да гледаш групово филми. Ами да, забавно и интересно е! Не е като жената да ти готви яхния, ти да пиеш ракия и някой междувременно да събира прането. Някои от по-старата генерация, дето си спомнят времето, когато това беше традиция, се радват, че се случва отново. И за хората е някакъв купон. - Тоест искаш да възпиташ и някакъв вкус у хората? - Не само вкус, в България се правят 4-5 ленти за голям екран на година. Това означава, че българският зрител ще гледа за 3 месеца 1 филм. Е, не може да се каже, че е безобразно много. Надявам се на съдействието на общините да продължат до откупуват салоните. Като мине една година и минем горе-долу навсякъде из България, ще бъде по-лесно. Тогава ще пуснем билети по 2-3 лв. Все пак трябва да плащаме и авторски права. - Водите и актьори със себе си, защо го правите? - Едно време с пътуващото кино ходеха и актьорите. Затова хората ги познаваха и обичаха. И цяло поколение актьори са обичани от цяла България чак досега! Защото хората са ги виждали лично. Едно е да ги гледаш по телевизията, друго е да го срещнеш в твоя град или село. Трябва да има някакъв нормален контакт. Нормално е българинът да познава повече своите актьори, отколкото Брад Пит и Анджелина Джоли. На първите прожекции с баща ми говорихме с хората във всяко селище. Няма значение дали е за филма или за цената на сиренето, важното е, че има контакт. - Какво предстои на пътуващото кино? -То ще обиколи цяла България. Сега с филма тръгват Валентин Танев и Малин Кръстев, по-късно ще се включат и останалите, Ернестина Шинова, Деян Донков, Тончо Токмакчиев, Койна Русева, всички. Разбира се, който когато има свободно време. Предстои Бургас и регионът - Царево, Ахтопол, Камено, Грудово. През август най-вероятно ще има прожекции някъде из Търново и региона, Пазарджик. След това ще минем към един много тежък район от организационна гледна точка – около Шумен , Силистра, Алфатар, Дулово, Тервел. Там са много големи разстоянията. В големите градове ще го правим по кварталите - в читалища, може и в ритуална зала, стига да има достатъчна височина, за да опънем екрана. - Да очакваме ли нещо ново от режисьора Андрей Слабаков? - Ще видим. Зависи от едни държавни комисии. Пуснал съм една мелодраматична комедия, жанр, от който нищо не разбирам. Интервюто взе Доротея Николова