Преди 10 години, на фестивала на изкуствата в Охрид, директорът на театър „Вера Комисаржевская“ в Санкт Петербург Виктор Новиков гледа „Декамерон“, постановката на Александър Морфов, с която Народният театър гостува в Македония. Руският театрал е очарован от зрелището. Новиков нарочно посещава София, за да види другите постановки на Морфов - „На дъното“ и „Буря“. Следва покана, отправена към българския режисьор, да постави „Буря“ в Санкт Петербург. Така в края на 1990-а започва „Ерата Морфов“ в театралния живот на Града на Нева. След броени дни – в началото на юли – публиката в София, Пловдив, Бургас и Варна ще има шанса да присъства на гастролите на театър „Вера Комисаржевская“ с постановките на Александър Морфов на българска сцена. По този повод разговаряме с директора на санктпетербургския театър Виктор Новиков - Виктор Абрамович, вие привлякохте Александър Морфов за главен гост режисьор във вашия театър. Разкажете как общувате с него? - Ужасно трудно! Работата с Морфов доставя огромна радост на актьорите и ужасяващи трудности на техническия персонал! А това рефлектира върху директора, както се досещате. В самия разгар на репетициите, когато вече нещата са изяснени и са похарчени доста пари за реализацията на постановката, Морфов обръща всичко с главата надолу. Настъпва хаос. Не се интересува, че музиката към спектакъла е записана, че са вложени средства в декорите. Утехата е, че промяната, която той е замислил, си струва и парите, и труда – в това сме убедени всички! Морфов умее да заразява творчески екипа, да го мотивира. Малцина са онези, които могат да издържат на физическото натоварване, на което ги подлага. Но любопитното е, че това им доставя удоволствие и те доброволно приемат мъките, които им е замислил. - Санкт Петербург е град с вековна театрална традиция. Не се ли опълчиха руските актьори и режисьори срещу експериментите, на които ви подлага българският режисьор? - Влизането на Морфов в колектива ни се оказа до известна степен мъчително. Съпроводено със силно напрежение. Спомням си, че докато поставяше „Буря“, всички бяхме на нокти. В края на краищата той изработи постановката точно за десет дни! Направо в последния момент. Но в мига, когато актьорите разбраха какво изисква той от тях, всичко се отпуши – и заработиха като по вода. - У нас, в България, се говори, че санктпетербургската публика боготвори Морфов. Вярно ли е? - В града има група „морфинисти“, които са като побъркани по него. Гледат представленията му по няколко пъти. Уговарят се да се срещнат на следващия спектакъл на „Ваал“ или „Сън в лятна нощ“. Култът към Морфов в театрален Питер продължава повече от десет години. Всички негови постановки се играят на пълен салон. Това е изключително рядко явление за всеки съвременен театър, където спектаклите бързо се износват и забравят. Колеги от други театри в града се опитаха да ми го отнемат, но аз го помолих да не се тиражира в Санкт Петербург, да си остане само наш. Той постъпи етично – отиде да поставя в Москва, където също се превърна в любимец на театралното съсловие. Изобщо Саша Морфов е една забележителна личност! - Какво се промени в театър „Комисаржевская“, откакто Морфов е постоянен гастрольор? - С две думи казано, той ми разсипа трупата! Всичките ми актьори – а те са 45, са други хора, откакто работят с него. Не им е интересно да си променят начина на работа, като се срещнат с друг режисьор. Свикнаха с метода на Морфов. Актьорите наистина го боготворят – при цялата си заетост в киното, телевизията те никога не си позволяват да отсъстват от репетиция. Изцедени, пребити от умора, влачещи се из театъра, те бързат да работят с него! И това им носи огромно удовлетворение. При Морфов няма забележки от рода на „Мини оттук“, “Влез оттам, не от другата страна“... При него актьори и режисьор заедно съчиняват спектакъла. Размишляват за живота, за изкуството, за пиесата, за историята. Създава се една атмосфера на дълбоко взаимно доверие. Убеден съм, че на него му е много добре в нашия театър. - Вие лично как оценявате режисьора Морфов? - Той е българин по националност, но космополит по природа. Талантът му отдавна е прехвърлил националните граници. Морфов е гражданин на света. Смятам, че е един от най-крупните, най-значимите европейски режисьори в момента. По всички големи театри на Стария континент се появяват интересни постановчици. Между тях, мисля, Морфов е най-добрият. Той би могъл да си вади хляба в която точка на света си поиска. Но за него е много важно, според мен, да намира съмишленици. Както се случи в нашия театър. В мига, когато възприемат неговия съчинителски подход към театралната постановка, актьорите стават негови възторжени почитатели. И го обикват завинаги. - Смятате ли, че Александър Морфов е една от фигурите, които сближават днес руснаци и българи? - Саша Морфов стана европейска знаменитост, съединявайки по своеобразен начин Европа с Русия. Това не е случайно. През 20-те години руските актьори, емигрирайки от СССР, намериха убежище и работа в България. Там, в София, ги приюти великият театрал Николай Осипович Масалитинов. Сега българският режисьор Александър Морфов прави чудеса на руска сцена и ги показва пред света. Това е знак, че духовната близост между българи и руси е жива. И че рожбите й имат знаменателно значение за европейската култура. Интервюто взе Елиана Митова