„По следите на крал Артур“ е част от поредица от детски енциклопедии, в които се проследява историята на света чрез преразказан текст и страници с документална информация. Текстът съдържа от епични приключения, митични и легендарни истории до научни открития, артистични гении и исторически герои. Отделната тема съдържа от 10 до 12 кратки глави, като вкяка една е посветена на един епизод, история или разказ, умело фокусиран върху определен аспект от съответния период или цивилизация. Текстът е адаптиран от специалист за съответния исторически период в интригуващ стил, като това позволява читателят да проследи пътя на героя, неговите приключения, както и да се идентифицира с него. Историите са допълнени с илюстрации на едни от най-добрите френски художници. Из „По следите на крал Артур“ Гоейн облякъл ризницата си, а на вратата се появили двата разярени звяра. Битката била ужасяваща: първият лъв вече бил пръснал на парчета четири от щитовете, когато Гоейн най-сетне успял да забие меча си в корема му. Вторият веднага го нападнал яростно. Загубата на последния щит накарала Гоейн да отскочи и това и това го спасило: със силен удар на меча той разцепил главата на лъва чак до шията. Великанът му дал да пие, измил му лицето и го отвел в стая, където имало един рицар. Като видял Гоейн, последният грабнал меча си и се представил за защитник на замъка: -Аз победих смелите воини, чиито глави красят входа на донжона. Приготви се да ги последваш! - подхвърлил той на Гоейн. Той не знаел, че племенникът на крал Артур получил при раждането си дарба от боговете. Всеки ден силите нараствали неимоверно много до обяд, следобед отново ставали нормални. Необходими му били само няколко мига, за да обърне в бягство „защитника на замъка“. Той великодушно го помилвал, като му заповядал да се предаде в плен на крал Артур. Последното изпитание – две змии, които бълвали огън и отрова – дошло един час преди обяд. Гигантът облякъл Гоейн с гъсто изплетена ризница, а двете чудовища не устояли на яростните удари на рицарския меч. Великанът съобщил на Гоейн пред насечените тела на змиите, че господарката на замъка щяла да му върне юздата. Той го повел към разкошната стая, където дамата го очакаквала. Тя обяснила на Гоейн, че е сестра на девойката, дошла да го моли за помощ. -Сър Гоейн, толкова ли държите да отнесете юздата? Вие сте цветът на рицарството, по-добре останете тук и бъдете мой съпруг. Разполагам с този дворец, а имам и други тридесет и осем. Тя била толкова красива, че винаги готовият да се влюби Гоейн почуствал как се изправя пред нова опасност, не по-малка от змиите и лъвовете, взети заедно. Той отвърнал погледа си от прекрасното лице, спомнил си за събратята от Кръглата маса, за честта си и за дадената дума и учтиво и отвърнал, че крал Артур го очаква и че трябва да спази обещанието си. Завръщането през пълната с опасности гора преминало безпроблемно. След като получила юздата си, девойакта изразила на всеослушание радостта си и също предложила на Гоейн да стане неин съпруг. Той отказал все така учтиво и тя поела обратно към замъка си, яхнала сама своето муле. Тогава всички рицари, кралят и кралицата наобиколили Гоейн, който започнал да разказва за приключението си. „По следите на крал Артур“ Издателство: „Дамян Яков“