Мари Къналян Вили Казасян влезе в болница веднага след финала на „Мюзик айдъл“ заради нетърпими болки в крака. Още преди да отекнат заключителните акорди на състезанието, шефът на музикалното жури потърси лекарска помощ. Това отприщи слухове и клюки в публичното пространство, които Вили Казасян опроверга с чувство за хумор в ефира на Би Ти Ви: „Разбрах, че съм мъртъв и че съм родил близнаци!“ Истината е, че диригентът страда от неизяснено неврологично заболяване, което го тормозеше през последния месец на „Мюзик айдъл“. Затова се наложи Казасян да легне в болница. От болничната стая в „Света Екатерина“ диригентът сподели само пред „Класа“ впечатленията си от финала на конкурса. ‑ Г-н Казасян, звучите бодро, значи болестта отминава! Каква е диагнозата? - Стара дискова херния! Получих някакво схващане на левия крак, съпроводено с болка, която страшно ме измъчи последните десетина-петнайсет дни. Фатално беше придвижването ми до сцената. Глупостите, които се изприказваха за болестта ми, просто нямат никакво значение. В момента пак се лекувам при невролог. Надявам се скоро всичко да е наред - Вие лично как приехте развръзката в „Мюзик Айдъл“? - Удовлетворява ме фактът, че не се допусна да влязат вътре случайни хора. Всички финалисти са певци с доста добри възможности за развитие. Затова мога да се подпиша с двете си ръце. Какво ще направят от тук нататък е друг въпрос. Защото ако искаш да развиеш някаква кариера, трудностите започват след „Мюзик айдъл“. Дори да си станал музикален идол на България, тоест някаква звезда за момента, по-трудното е след това да се задържиш на тази позиция. - Бихте ли направили някаква прогноза кой от финалистите има шанса да се развива като професионален певец? - Последните четирима финалисти имат еднакви шансове, защото са добре подготвени. Певци с излъчване, с хубав тембър на гласа. Тоест един пластелин, от който може да се извае нещо качествено. Всичките са ми много симпатични, бих казал, че ги обикнах. Тома е чудесен певец, Нора, бих казал, може да пее и по-добре от Тома. Ясен е с огромни възможности за развитие, защото е много свястно момче, интелигентен, добряк, поддава се лесно, можеш да го контролираш, да го напътстваш. Деница е откритието на състезанието, защото никой не очакваше от нея да покаже такива качества. Беше подложена на неприятни атаки, свързани с външността й, които лесно биха могли да убият самочувствието на един млад човек. Тя не се предаде, а ги преглътна и се представи блестящо. Тя се доказа с великолепен глас и музикалност, пък и със самочувствие. Имаше нещо дори привлекателно в нейния външен вид - с малкото си повече килограми тя се оказа по-различна от другите и разтърси публиката. Така че и четиримата имат шанса да вървят напред. - Българската песен липсваше на финала. А конкурсът все пак се провежда в България. Или това е без значение и за публиката, и за за певците? - На самия финал се търсеше по-голяма екстравагантност - и я постигнахме с вариантите на популярни английски песни. Беше много любопитно да преработваш сиртаки и ръченица. Финалистите показаха, че от всяко парче могат да си правят музикиантска гаргара и да доставят удоволствие на публиката. А българската музика не липсваше на „Мюзик айдъл“! Имаше и балкански, и попфолк и какво ли не. Това прави състезанието още по-атрактивно и полезно за самите участници. - Можете ли да направите паралел между „Мюзик айдъкл“ и „Тромбата на Вили“? - „Тромбата“ постави началото на музикалните конкурси преди много години! Беше не толкова състезание, колкото забава. И самите организатори на „Мюзик айдъл“ бяха заинтригувани и учудени от това, което сме постигнали в „Тромбата на Вили“. В много елементи тя се доближава до формата на сегашното състезание. Разликата е, че тук са вложени много средства. Целият екип, който е страхотен, работеше като машина. Не бях очаквал, че толкова млади хора, събрани няколко месеца заедно, ще се сработят така добре и никой няма да повиши тон. Този формат дава наистина шанс на младите хора да си покажат таланта. В дългата ми музикална практика съм имал възможност да проследя пътя на хиляди музиканти. И съм бил свидетел на великолепен старт и на бърз крах – славата, зашеметяваща съзнанието им, ги пречупва и ги превръща в самонадеяни персони, които мислят, че всичко, което хвърчи, се яде. После идва голямото сриване. Затова често реагирах по време на състезанието и се опитвах да туширам определения от рода на най-добър, най-голям, световен. Да, слушахме ги финалистите няколко месеца и дори ги оповестихме пред света като звезди. Но по-интелигентният, по-умният - според мен има такива измежду финалистите - ще си даде сметка, че ако стъпи здраво на земята и работи яко, може и да направи наистина нещо от себе си.