„Таймс“ Кога точно Русия зае лидерска позиция като новата суперсила на артпазара? Дали това стана миналия месец, когато Роман Абрамович похарчи над 120 милиона долара, за да закупи две творби на Франсис Бейкън и Люсиен Фройд. Или процесът започна доста по-рано, през 2004-а, годината, в която Виктор Векселберг, украинският алуминиев и петролен магнат, откупи цялата колекция на Форбс с прочутите яйца на императорския бижутер Фаберже? Или повратната точка е била миналия септември, когато в „Сотбис“ отмениха търга на артсбирката на Ростропович, оценена на 40 милиона долара, защото руският милиардер Алишер Усманов я беше платил анблок. А дали новият пробив не е бил осъществен доста незабелязано през миналата пролет, когато нюйоркският филиал на аукционната къща „Кристис“ тихо добави и рублата в списъка на валутите, приети за наддаванията? В наши дни руските олигарси щурмуват света на изкуството по същия начин, както преди около век американските богаташи с неограничени ресурси и доста ограничен вкус се втурваха да си напазаруват оригинали. И тогава и сега артпокупките на милиардерите предизвикат у останалите хора смесица от завист, снобско неодобрение и добре прикривано възхищение. Само допреди две години руските купувачи са съставлявали едва 3 процента от участниците в търговете за импресионистично изкуство. Днес техният брой е нараснал до 40 на сто. Миналата година в „Сотбис“ продадоха руско изкуство на стойност 180 милиона долара, 22 пъти повече, отколкото през 2000 г. Новият руски колекционер е може би сред най-привилегированите, защото има зад гърба си национална икономика, която бележи възход вече 9-а последователна година. Местните олигарси изградиха богатствата си в сферата на услугите и енергийните източници - две области, почти изцяло имунизирани срещу кредитната криза, която тресе Запада. А слабият долар още повече стимулира треската за покупки. За мнозина руските новобогаташи са упорити като питбули, обичат просташката показност и са безнадеждно вулгарни. За старите аристократи в артбизнеса новите необразовани варвари от Изтока купуват оригинали така, както биха се сдобили и с поредния фешън аксесоар. Един британски вестник дори описа заможния колекционерски елит в Москва на Панаира на изящните изкуства с едва прикрито отвращение като „кохортата трофейни съпруги, обсипани в диаманти и облечени в „Гучи“, които припкат покорно зад своите господари“. Същото негодувание се забеляза съвсем неотдавна, когато Роман Абрамович стана новият собственик на триптиха на Франсис Бейкън и на култово платно на Фройд. Но това не е новост. Подобна високомерна снизходителност се наблюдаваше и преди век, когато американските магнати започваха да попълват колекциите си, които щяха да се превърнат в едни от най-забележителните артсбирки с имена Рокфелер, Хариман, Мелън, Фрик. Еклектичното събирателство на Джей Пи Морган дълги години беше безмилостно осмивано. Но истината е една. Дали ще са руснаци или американци, големите пари винаги ще бъдат привличани от голямото изкуство. Купуването на футболен клуб е едно нещо, а влизането в клуба на елитните колекционери – съвсем друго. Притежанието на артколекция винаги се оказва висша форма на утвърждаване на магната, който в повечето случаи е започнал съвсем от нищото.