Ектор Сандовал завършва Националната музикална академия в родния си град Мексико Сити. Специализира във Виена, усъвършенства вокалното си майсторство при Пласидо Доминго, Илеана Котрубас, В. Бери, Луиджи Алва, Гена Димитрова. В момента работи с прославения Франсиско. Арайза. Първата роля, която му донася известност, е Херцогът на Мантуа от „Риголето”, а ролята на Вертер разгръща неговата музикалност и ярко сценично присъствие. В репертоара му са над 40 главни тенорови партии от опери на Моцарт, Доницети, Белини, Верди, Пучини, Гуно, Делиб и др. Има много радио- и тв записи. Предпочитан изпълнител е на предкласически автори, концертира и с богат кантатно-ораториален репертоар. През 2001 г. е номиниран за певец на годината. - Ектор, Вие за първи път гостувате в България, но сте работили с великата Гена Димитрова. Какъв спомен остави тя у вас? - Топлина и мъка! Мъката е, защото Гена си отиде толкова рано и остави след себе си огромна празнота. Имах щастието да работя с нея. А понеже си приличаме по темперамент, станахме и близки приятели. Глас като нейния няма да се появи скоро в оперния свят. Такива като Гена се раждат веднъж на няколко века. - Имахте шанса да общувате и с друга звезда от съвременния оперен театър – Пласидо Доминго? - Той ме чу във Виена и ме покани за сарсуелата „Доня Франсискита“, поставена под неговата палка във Вашингтон. Работихме с екипа на Театъра на сарсуелата в Мадрид. Беше незабравимо! В сарсуелата Пласидо плува в свои води, излива си душата и постига страхотни ефекти. Тази музика му е в душата, той й се отдава по-емоционално, отколкото в операта. Работата с него е повече от музикална академия, защото Пласидо показва практически как трябва да се пее. А музиката му идва отвътре, направо от сърцето. - Вие идвате от страна, където оперната традиция не е чак толкова силна. А творческата Ви биография е много респектираща – над 40 главни роли в много разнообразен репертоар. Как го постигнахте? - Дойдох в Европа, за да се науча да пея. Обикнах операта, когато бях на 13 години, и реших, че ще се занимавам с пеене и с нищо друго. За десет години, откакто съм във Виена, участвах общо в повече от 40 продукции. Например мога да се похваля с 12 различни постановки на „Риголето“ и десет – на „Бохеми“. Това е обогатяване – срещаш се с различни режисьори и диригенти, опознаваш дълбоко самите произведения. Но освен популярните заглавия, които непрекъснато се въртят по оперните сцени, аз съм любопитен да открия за себе си по-рядко изпълнявани творби. Например „Лакме“. Прекрасна музика, много трудна за пеене. А сюжетът е направо разтърсващ – любовна история, която те хваща за гърлото. Публиката все повече и повече цени тези малко познати заглавия, защото те разкриват непознати страни от творчеството на велики композитори. За мен „Лакме“ е и предизвикателство, защото пея на френски и за първи път интерпретирам музиката на Делиб. - Добрите тенори сте глезените деца в операта. Чувствате ли се вече звезда? - Добрите тенори сме работяги! А не глезльовци! В Мексико например се раждат много тенори, тръгват към Европа и завладяват най-авторитетните сцени. Това е голямо предимство, защото теноровите гласове наистина са кът. Приятно ми е да ми ръкопляскат и да ме чакат за автографи, но не обичам да се правя на недостъпна звезда. Това не е манталитетът на мексиканеца – ние сме открити, семпли и естествени. Елиана Митова