Естетическият скептицизъм на Володя Кенарев
Пластическата критика отдавна е впечатлена от художествените експерименти на този оригинален и блестящ творец. Той е известен като един от най-талантливите наши миниатюристи.
Иван Гранитски
Пластическата критика отдавна е впечатлена от художествените експерименти на този оригинален и блестящ творец. Той е известен като един от най-талантливите наши миниатюристи. Но всъщност неговите работи са натоварени с огромен вътрешен обем. Десетките му изложби в цяла Европа и, разбира се, в България показват, че той не се уморява да експериментира. Естетическата провокация, неуморното втурване в неизследвани и неизвестни духовни пространства е като че ли главната специфика на неговия художествен натюрел. Той е едновременно хедонистично разкрепостен и аскетичен, разюздано весел и тъжен, скептичен, но и фриволен.
Володя Кенарев много обича персонажа на клоуна. Но ако се вгледаме в създадените от него образи, ще ни порази тъгата на техните очи, почти безизходната и безкрайна скръб, която извира от фактурата на картините. Впрочем Кенарев се интересува винаги от човешкото излъчване, дори неговите пейзажи са своеобразен антропоморфен прочит. Така е например в „Мъртва природа”, която всъщност е натюрморт с колба, книга, газена лампа и кибрит. Или в „Акация-1”, натоварена с библейски подтекст, или пък в прелестния натюрморт композиция, където съвършеното голо женско тяло е вградено в сюрреалистичен куб и вълшебна клоунска пръчица.
Володя Кенарев е един от най-интровертните съвременни български художници. Всяка негова творба е опит за самовглъбяване, естетическа медитация. Той обича многопластовото внушение, богатата пластическа метафорика. Неговото въображение е постоянно зареяно в митологични алюзии и реминисценции, в дискретен, но достатъчно категоричен диалог с творчеството на големи световни майстори и български автори.
В собствените си произведения художникът доказва Еклезиастовите думи, че който трупа мъдрост, трупа тъга. Но ще се заблудим, ако приемем, че естетическият скептицизъм на този автор говори за меланхолия. Точно обратното. Колкото повече с разума си той усеща безсилието на отделната човешка личност пред вечните въпроси, колкото повече осъзнава, че Сократовият кръг на непознатото и непознаваемото се разширява, толкова повече енергия придобиват неговите творби. Понякога тази енергия е статична, тя е застинала динамика. Дори отделни творби на този художник изглеждат стилизирани до крайност духовни пейзажи. А в същото време застиналата динамика у тях сякаш крещи. Шумното безмълвие на творбите на Володя Кенарев е своеобразна реакция на чувствителния и бунтуващ се ум, който не иска да приеме ограниченията на човешкото, твърде човешкото (ако си припомним прочутия израз на Фридрих Ницше) пред Абсолюта.
Володя Кенарев е съзерцателен и бравурен, деликатен и твърд, философициращ и лиризиращ. Всяка негова творба е пластическа метафора, която привлича със своята интелигентност, формалистичен блясък и плашеща дълбинност.