Диригентът Франческо Роза, музикален директор на театър "Сан Карло", Неапол, е у нас заради премиерата на “Лакме” в Софийската опера. Опитният музикант подготвя певците за рядко изпълняваната френска опера. Роза е познавач на различни музикални стилове и е последовател на голямата диригентска традиция на италианските маестри. - Маестро Роза, какво Ви доведе в Софийската опера? - “Лакме” е предизвикателство и за най-големите театри. Заглавието се играе много рядко заради трудностите на френския стил и скъпото заплащане на певците. Риск е да включиш “Лакме” в репертоара си, особено с млади певци. Дори и Виенската щатсопера не си позволява да покани младите в големи роли, защото не може да осигури необходимия брой репетиции. А Софийската опера дава шанс на новата смяна артисти! Поздравявам ръководството на театъра, че поема този риск. В Марибор поставих „Лакме“ с Пламен Карталов. Работата ни беше истинско удоволствие, затова приех да го направим и в София. Тук работим много динамично. Разполагаме с постоянен учител по френски. Двете певици – Петя Иванова и Ирена Петкова, които ги познавам от Марибор, са великолепни. Петя вече е истинска звезда. - Защо предпочитате да работите с млади артисти? - С младите се общува лесно, може да им предложиш различен начин на интерпретация. Изпитвам истинско удоволствие да работя с тях, защото искат да научат нещо ново и различно. С големите звезди трудно се получава това общуване. Малцина от големите са готови да експериментират. Покойната Гена Димитрова беше от тях. Макар че бе велика примадона, тя приемаше новите идеи, бе готова да обсъжда нещата винаги приятелски. Не се държеше като звезда, което много улесняваше работата. Но артисти като Гена се срещат рядко! - Имате ли желание отново да дойдете в България? - Да, защото имате невероятно хубави гласове. Особено драматичните! Не влагам в разбирането си за драматичен глас само силния, пробивен глас. Става дума за глас, одухотворен от вътрешното изживяване. А в България ги има! Обичам много Чайковски - "Евгени Онегин", "Дама Пика"... Бих искал да дирижирам руска опера в София. В Италия това е много трудно, защото репертоарът е в повечето случаи италиански, комерсиален. - Как виждате бъдещето на операта в страните от Източна Европа? - Работих много в Източна Европа, сега съм музикален директор в прочутия театър „Сан Карло“ в Неапол. Виждам огромната разлика между това, което се случва в Италия, и театрите в Източна Европа. Времената за операта са трудни В Италия няма достатъчно училища за вокално майсторство, подготовката не е такава, каквато беше в миналото. Ако се пръкне добър тенор, веднага го канят за Миланската скала. Всичко е пазар, всичко е конкуренция, не се мисли за трудната професия на оперния певец. А тя е като старите занаяти - изисква време и бавно изкачване към върха. Който много бърза, може бързо да се срине. Театрите в страните от Източна Европа трябва да отговарят на европейските стандарти. Когато работих в Марибор, усещах именно този процес на развитие, на изграждане на новото. Мисля, че такава перспектива ще се отвори и в България. Въпросите зададе Магдалена Манолова