Младият актьор Калин Врачански ще се превъплъти за първи път на 17 май в култовата роля на Хлестаков от „Ревизор“ на Гогол на сцената на театър „София“. Постановката е на режисьора Бойко Богданов. . И публиката, и критиците очакват с интерес дебюта на Калин, защото ролята е играна през годините от утвърдени колоси на българската сцена. Още като студент Калин получава малки творчески задачи в постановки на своя професор Здравко Митков извън НАТФИЗ - "подкован" с огромни обувки, става кон в "Еквус", местещ се панел в "Празни стаи" или екзотичен гей в "Клетка за пеперуди". Симпатичният младок вече е познат и от няколко тв клипа на нес кафе и чипс. След като завърши театралната академия, Калин започна работа в трупата на драматично- кукления театър в Кърджали. От този сезон е в състава на театър „София“. - Калине, притеснен ли сте, че ще играете роля, претворявана на българската сцена само от признати майстори? - И притеснен, и амбициран! Когато Иван Димов се подготвял за Хлестаков в Народния театър, по-възрастен и по-опитен от него актьор присъствал на репетициите и искрено му казал: „Тази роля е само за тебе! Играеш по-добре от мен!“ По-късно Иван Димов наистина се утвърждава като един от най-добрите изпълнители на този труден образ. Все още съм в процес на подготовка, но се надявам до премиерата всичко да узрее. - За първи път ли се срещате с драматургията на Гогол? - За първи, но, надявам се, не за последен! „Ревизор“ е толкова актуална комедия, че ми се струва, че авторът я е написал преди месец. Текстът просто ми влиза в кръвта! Огромно удоволствие е да откриваш как преди повече от век някой е напипвал проблемите на своето време по толкова чувствителен начин. Мисля, че публиката ще се забавлява от сърце на нашия „Ревизор“, защото ще открива на сцената персонажи от съвременния живот. - Как се работи с режисьора Бойко Богданов? - Чувствам се много комфортно в неговата постановка, защото той е режисьор със съвременно мислене и много богата култура. Нямахме никакви разногласия за ролята, всичко вървеше като по вода. - За вас се заговори, след като спектакълът „Кучета“ на Арттеатър, в който участвате и вие, бе показан на фестивала в Авиньон. Сериозно изпитание за толкова млад актьор? - Трудното бе, че трябваше да уча реплики на френски, а аз не владея този език. Успокоителното бе, че нашите герои - кучетата, могат да се приемат и за емигранти в някоя западноевропейска страна. Така че хората гледаха снизходително на нашия далеч не блестящ френски. А самата изява на фестивалната сцена беше нещо като проверка за нашата продукция. - Коя е най-вълнуващата творческа задача, която успяхте да осъществите досега? - „Греховната любов на Захарий Зограф“, поставена от Никола Гълъбов. Текстът е прекрасен, а общуването с Гълъбов – истински университет за всеки млад актьор. Безкрайно съм му благодарен за търпението, всеотдайността и голямата любов, с която се е посветил на театъра и на педагогическата работа. Интервюто взе Елиана Митова