Известната пианистка Мария Принц - дъщеря на легендарния български диригент и композитор Константин Илиев, на два пъти гостува в България през последните месеци. Тя бе солистка на концерта на Балканския младежки оркестър с диригент сър Невил Маринър, който свири в Русе, както и на галата за откриването на Австрийските музикални седмици в София. Мария Принц гастролира по целия свят, но живее постоянно във Виена. - Мария, Вие творите в Австрия. Приятно ли Ви е завръщането на родната музикална сцена? - За мен всяка изява в България е вълнуваща, защото ме връща към началото на творческата ми кариера. Родена съм в София, тук прекарах детството и юношеството си. Дните ми минаваха в зала „България“ – помня и репетициите, и концертите на баща ми, Константин Илиев. Русе пък е градът, където той е започнал творческия си път като млад диригент, полагайки основите на операта. Имам много спомени от фестивала “Мартенски музикални дни”. За всеки музикант подобни преживявания имат голямо значение. - В чужбина знаят ли, че сте дъщеря на известния диригент и композитор Константин Илиев? - На 18-годишна възраст реших да уча и работя в чужбина. Просто имах потребност сама да отговарям за живота и кариерата си. Много съм благодарна на прекрасното ми семейство за атмосферата, в която съм израснала, за възможностите да общувам с елита на българските музиканти по онова време. Когато дойде моментът да поема своя път, започнах да вписвам радости и разочарования, успехи и неуспехи в биографията си - но на бял лист! И не съжалявам за това. Хората около мен разбраха кой е баща ми едва след като ме опознаха и оцениха. Опитвам се с нищо да не се натрапвам – така съм научена! - Вие много пътувате. Трудно ли се печели публиката в различните държави? - Австрийската публика например е много позитивно настроена. Когато отиват на концерт, хората искат да се насладят на музиката, като се надяват изпълнителят да бъде успешен посредник между тях и композитора. Българската публика е доста по-критична. Имам чувството, че отива на концерт с определен скептицизъм, особено когато не познава изпълнителите. Затова да се спечели доверието й е предизвикателство, но когато това се случи, удовлетворението на артиста е още по-голямо. Участвала съм в много инициативи на Австрийското посолство в България. По принцип Австрия приема музикалната изява като важна част от имиджа на страната. В този смисъл се гордея, че от 20 години съм гражданин на тази държава. - Отново свирите със Софийската филхармония, но за първи път под диригентството на младия Найден Тодоров? - Познавам Найден Тодоров много добре, защото е един от талантливите млади хора, които дойдоха да учат във Виeна. Затова се радвам на шанса да свиря под неговата палка. Може би имам по-специално отношение към диригентите, защото от най-ранно детство съм си давала сметка колко отговорна, трудна, изморителна и понякога пълна с горчивини е тяхната работа. Те са самотници – един срещу всички. Може би наистина ценя повече техните усилия и се радвам особено на успехите на по-младото поколение, което има нужда от нашето внимание и подкрепа. А за Софийската филхармония бих казала, че сме не само добри познати, а и близки приятели. Нося този оркестър в сърцето си още от детските ми години. - Какво Ви очаква в близко бъдеще? - На 13 юни, в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици“, ще свиря клавирни произведения на Константин Илиев. А в началото на юли с музиканти от Виенската филхармония ще участвам повторно на Pacific Music Festival в Сапоро и в Токио. През октомври ще направя концерт в камерната зала на Carnegie Hall в Ню Йорк. Въпросите зададе Августа Манолева