Иван Гранитски Ако се потопим в мамещо-загадъчния и приказно-прекрасен свят на един от най-ярките съвременни български художници - Борислав Стоев, ще ни удивят дълбинността и многопосочността на неговите пластически внушения. Майстор на изобразителната метафора - като че ли това е най-краткото определение за този художник. Той чете текстове на автори от световната и българската класика и не ги илюстрира, както правят мнозина, а ги съпреживява и пресътворява. Изобразителните послания на Борислав Стоев не само следват конкретния текст, но и вдъхновено го интерпретират, тълкуват, допълват, доразвиват, дообогатяват, защо да не използваме дори и думата "музицират". Ако съзерцанията на художника се отнасят до Бокачовия "Декамерон", ние виждаме възкресения дух на Ренесанса, романтично-мистичната ефирност на Ботичели и хедонистичната чувственост на Рабле. Ако той чете Ран Босилек или друг класик на българската детска литература, откриваме неизмеримата дълбочина на изобразителното послание, богатство на нюансировката, плътност и същевременно артистичност на рисунъка. Ако пък разглеждаме негови емоционални потапяния в света на родопското село, можем дори физически да доловим ехо от Орфеевите мистерии или ритмите на българската народна песен, очите ни широко ще се разтворят за невероятното богатство на националната ни носия, на разноцветните шевици, от които грее слънцето на древен и същевременно млад художествен дух. Малцина са в съвременното ни пластическо изкуство творците, които с такова проникновение раздиплят пластовете на народната душа, чийто стародавен шепот извайва вълшебните гледки от земята на Орфей. Удивителни са в такъв аспект няколко графични цикъла на Борислав Стоев, посветени на родопските слънца и луни, хълмове или просто пейзажи - "Луна", "Бяла луна", "Черна луна", "Червена луна", поредицата "Хълмове" и други... Тук усещаме с пълна сила способността на художника да изтръгва от фактурата на действителността картините на невидимото, да представя вътрешните пространства на историческия и индивидуалния дух и да ги претворява във великолепни пластически метафори. Интелектуалната дълбочина на посланията на Борислав Стоев го откроява рязко сред многоцветието и пълнозвучието на съвременната художествена традиция. Той отдавна е разбрал, че истински модерното се заражда в недрата на традиционното, че не можеш да бъдеш модерен, ако не познаваш собствената си история и традиция. Затова носталгичните родопски пейзажи са заредени с такава поетична енергия и в същото време носят предизвикателствата на формалистичните експерименти. Но у Борислав Стоев експериментът никога не е самоцелен, а винаги дълбоко съдържателно осмислен. И когато говорим за неговия талант да създава изобразителни метафори, трябва да отбележим и друга рядко срещана при съвременните художници специфична черта - владеенето на философията и алхимията на цвета, баграта, на тона. В такъв смисъл, колкото и парадоксално да звучи, "Черното слънце" на Борислав Стоев излъчва повече светлина, неговата "Бяла луна" пък може би крие загадъчните и мамещи пространства на здрача; неговите закачливи магаренца или козички са човешки одухотворени, а селянката, разперила ръце, прилича на възторжен апломб пред величието на българския Космос. Мек и изящен, топъл и проникновен, интелектуално многопластов и удивително изобразително нюансиран, Борислав Стоев не толкова рисува, колкото създава пластически метафори. Тази рядка негова способност обяснява и факта, че той е един от малцината сред съвременните ни художници задълбочени интерпретатори на литературни текстове. Борислав Стоев извайва своите метафори с интелектуален финес и емоционална страст. Той е свободен в рисунъка си като реещото се листо в охрата на есента, като белия щъркел в черните угари, като гълъбовата грива на разбиващата се в созополския бряг вълна, като мечтателно-трагичния стих на Дебелянов: Борислав Стоев - поет на пластическото изображение, художник с европейски дух и чувствителност.