Ивайло ДИМАНОВ Международният ден на книгата е като международния ден на жената. Веднъж в годината се сещаме колко сме несправедливи към най-добрия приятел на човека и колко малко време му отделяме, уви! А всеки катаджия дори знае колко важно е да си грамотен. Май само политиците не знаят. Или не искат да знаят. Ако парламентът час по-скоро не редуцира 20-процентния ДДС върху книгите, внуците на уважаемите депутати ще имат IQ на дементен зулус. В изследване на PISA интелигентни хора, на които може да се вярва, са класирали българските деветокласници на почетното 42-ро място по грамотност! От 54 страни. Т.е. ние сме на предпредпоследните места. На първо е Финландия. В изследването на PIRLS (проект, изследващ уменията на 215 000 четвъртокласници от 40 страни да четат) сме на по-предни позиции, но далеч след Хонконг и Сингапур. Ето докъде я докарахме, уважаеми законотворци! А днес умуваме как да насърчим четенето сред младите хора. Това прилича на онзи случай, когато спецченгета убиха по погрешка случаен гражданин, но след това му се извиниха. Няколко пъти. Всъщност трагичната съдба на българската книга и четенето никак не е случайна. Неукият и простият не задават неудобни въпроси, не търсят причините и следствията от калпавото управление или поредните законодателни безумия. Неукият си пие ракията и е щастлив по своему. Държавата напълно е дезертирала от своите отговорности към родната култура, а частните издателства залагат не на стойностното, а на бързооборотната продукция, сякаш продават банани. Затова сергиите на "Славейков" си приличат като обелени сварени яйца - Коелю, "Хари Потър", чиклит, сикаджийска летопис и постна постмодерна чалга. Вече е очевидно и за слепия, че политиците в тая държава недолюбват книгата. Вместо да премахнат 20-процентния данък убиец или поне да го редуцират, както е в цяла Европа, те оставиха българската книжнина на произвола на съдбата, като малолетна девойка на околовръстното. Ясно е, че политиците не четат, то им личи, но защо искат и другите българи да не могат да четат? Родните издатели плащат най-висока цена за производство на книги и най-високи данъци и такси в Европа. А българската книга е най-евтина на континента. Но въпреки това 93 на сто от хората в България определят цената като основен фактор при купуване на книга, а 67 процента от тях признават, че не купуват книги не защото не искат, а защото не могат да си го позволят! Тази година Министерството на културата ще задели 3 333 000 лева от ония 22 милиона ДДС, които издателите внасят, за попълване на библиотечните фондове с нови заглавия. Но странно защо е отпаднало миналогодишното изискване определен процент да бъде с българска книжнина. Нали се досещаш, скъпи читателю, как според капризите и личните предпочитания на случайно попаднал сред книгите библиотекар малки и големи библиотеки ще се напълнят главно с розови сапунки и сакралните "откровения" на Азис примерно. Вместо чрез Министерство на културата издателят отива на европейските панаири на книгата чрез… Агенцията за насърчаване на малкия и среден бизнес заедно с шивачката на гоблени и свиневъдите. До вчера само Дания, Словакия и България бяха с пълна ставка от 20% ДДС върху книгите. Но в Словакия политиците се оказаха мъдри хора и редуцираха данъка убиец. И понеже в Дания открай време има нещо гнило, добре е да попитаме къде точно е родната гнилоч? Очевидно сред вмраморените мозъци на нискоинтелигентни люде, които не разбират простата истина от времето на дядо Вазов, че книгата е светъл лъч в тъмното царство на тоталната бездуховност. Май само в България преки държавни инвестиции в книгата няма от 20 години! Браншът съзнателно бе декапитализиран и всичко бе оставено на волята и съмнителните прищевки и вкус на пазара. Колко от книжарниците бяха продадени с изричното изискване за запазване на предмета на дейност? Нито една! Защо пък са ни книжарници, когато на тяхно място можем да вдигнем бингозали и кръчми. Някои издатели смятат, че свободният пазар на книги няма нужда от регулация. Какво е книгата? Информационен източник, пръв приятел на човека, произведение на културата или стока от кварталната бакалия? В телевизиите слагат червени точки, за да предпазят детската аудитория, сериозните печатни издания също имат своего рода регулаторен рефлекс, а как да предпазим детската аудитория от откровената порнографска книжнина? Та книгите се продават на улицата, вече и в киоските, всяко дете може да посегне и да си купи хард порнография, без значение дали ще е "Хъслър" или словоблудствата на някой чалнат изрусен перверзник. А словоблудството също е блудство и би трябвало да бъде преследвано от закона. Би трябвало, но не би. Не и тук, на югоизток от Рая.