„Изгубеният рай” от Джон Милтън (1608–1674 г.) излезе на книжния пазар с логото на изд. „Захарий Стоянов“. Превъзходното полиграфическо изпълнение напомня старинна книга, дело на художника Кънчо Кънев и ПК „Димитър Благоев”. Преводът е на Александър Шурбанов, а илюстрациите - на Гюстав Доре. „Във ведомствения блок на литературната история Джон Милтън отдавна вече е заел полагаемото му се жилище, и то не къде да е, а на най-представителния етаж – врата срещу врата със самия Шекспир. Но колко различни са тези два съседни апартамента на безсмъртието и какви коренно противоположни светове се откриват от техните прозорци! Шекспировият е обърнат на юг – пред него гъмжи пъстрото многообразие на човешкия свят. Милтъновият гледа на север – към Полярната звезда, и в него се блъскат космически ветрове. ”Това са думи от предговора „Светотворчеството на Милтън” на професор Александър Шурбанов. Ще припомним, че основният сюжет на „Изгубеният рай” е съдбата на двамата библейски прародители на човечеството – Адам и Ева: нарушаването на Божията забрана и последвалото ги наказание – изгонване от райското блаженство. Успоредно с тази главна линия на действието се разгръща и втори сюжет – участта на Сатаната и неговите метежни ангелски опълчения, техният бунт срещу Всемогъщия и последвалото ги наказание – прокуждане от небесното блаженство. Ангелската война може да се възприеме като художествен образ на вечния конфликт между силите на доброто и злото в света, като образ на естествената среда, в която се развива човешката драма. Джон Милтън пробуди Ева от блаженството Из „Изгубеният рай“ Джон Милтън Чуха те гласа на Бога, тъй както ходеше из Рая, с повеите леки достигнал до ушите им по заник, те го чуха и от лицето му сега сред дървесата гъсти укриха се и двамата, додето Господ Бог се приближи и на Адам извика и му рече: “Адаме, где си? С радост ти ме срещаше преди, съзираше ме отдалеч. Защо сега те няма? Не ми харесва този прием в самота наместо предишната ти преданост, свободно изявена. Нима съм станал по-невзрачен аз? Каква промяна, каква случайност ти попречи да си тук? Излез!” И той излезе, а след него – Ева, не пред него като в греха, и двамата – посърнали, смутени; и нямаше във взорите им ни любов към Бога, ни помежду им, а виновност очевидна само и срам, и смут безизходен, и черно отчаяние, и зло упорство, и омраза, и коварство подло. След дълго колебание Адам така отвърна: “Чух твоя глас в градината ти и ме достраша, защото гол съм, и се скрих.” На тази кратка реч великодушният му съдник кротко отговори: “Ти често чуваше гласа ми и не се боеше, а му се радваше. Как стана тъй сега, че той те устрашава? Кой ти каза, че си гол? Не си ли ял от дървото, от което аз ти запретих да късаш и ядеш под страх от най-сурова казън?” Адам, от мъка обладан, така се отзова: “О, небеса! Изправен съм на грозно изпитание пред своя съдник – или сам ще трябва да приема изцяло престъплението, или да виня за него спътницата своя, втората си същност, чиято слабост, тъй като тя още ми е вярна, би трябвало да не разкривам и да не излагам със жалбата си; но, уви, необходимостта ме принуждава да го сторя с явната угроза, че върху моята глава ще се стовари всичко с непоносимата си тежест – грях и наказание; макар че и да премълча за нейната вина, укритото от мене ти без мъка ще откриеш. Жената, същата онази, дето за отмяна ми прати като дар най-дивен, толкова добра, така уместна и желана, тъй богоподобна, че от ръката й не можех да очаквам зло, и всичко сторено от нея сякаш беше право, каквото и да бе, щом беше сторено от нея – тя ми донесе от дървото плод и аз го ядох.” Тогава Вседържителят така го укори: “Нима тя беше твоя Бог, та ти послуша нея наместо него, или бе ти дадена за вожд, за твой глава, или поне за равна с теб, та ти й преотстъпи мъжеството, сана, в който Бог те възвиси над тази твар, създадена от теб за теб, чието съвършенство в истинската доблест далеч надхвърля нейното? Действително, тя бе и гиздава, и хубава, но за да породи любов, а не покорство в теб, и дарбите й бяха такива, че да процъфтят, когато са подвластни, а не когато са на власт, което би било твой жребий, ако знаеше цената си добре.” Превод на проф. Александър Шурбанов