С огромен успех текат представленията на цирк „Балкански“ под шапитото, опънато в Зона Б-5. После циркът се мести в „Люлин“ и „Младост“. Балкански представя топпрограма с елитни артисти от Украйна, Китай, Молдова, както и от родината на цирка - Италия. Гвоздей в уникалното зрелище е дресурата на лъвове, тигри и пантера, висшата езда на коне, екзотична дресура на камили и змии. Има още въздушна акробатика, клоунада, баланс върху цилиндри, жонгльорство. В обновен вариант е представен и прочутият номер на Александър Балкански „Колелото на смъртта“, в който участват двамата му синове – Сашо и Николай. Трупата предприема и национално турне, което ще даде възможност на феновете да видят програмата в Шумен, Варна, Несебър, Бургас, Сливен, Стара Загора, Пловдив и др. Александър Балкански има 53 години трудов стаж на манежа. Той е потомък на 180-годишната италианска циркова династия Орландо-Валдемар-Малеволти. Акробатите Балкански 30 години разнасят славата на България по света, носители са на "Сребърен клоун" от цирковия фестивал в Монте Карло. - Г-н Балкански, как се чувствате след материалните загуби, които понесохте миналата година след унищожителното торнадо в Бургас? - Цялото ми семейство понесе загубите, но работата ни принуди да се съвземем. Най-големият удар за мен бе реакцията на властта. Торнадото ни нанесе щети за над 500 хиляди евро. Шапитото ни, изработено по моя поръчка в Италия срещу 1 млн. долара, бе почти унищожено само за два часа в нощта на торнадото. Написах писмо на Емел Етем с молба за помощ като пострадал от природно бедствие. Отговорът и ме потресе: министърката обясни, че бизнесът ми бил частен, затова да се оправям сам, без помощ от държавата. Явно за нея циркът не е институция, която създава художествен продукт с национално значение. Продадох си апартамента, за да капарирам поправката на цирка в Италия. Там ме приеха и със съчувствие, и с разбиране – дадоха ми отсрочка в изплащането на поправката, докато се съвземем и започнем да печелим отново. Е, съвзехме се, щом отново сме разпънали шапитото, което е изцяло подновено. Ново е и осветлението вътре. - Все още ли воювате за терен в София, където да работите? - Уви, все още циркът си остава доведеното дете в българската култура. Не спират мъките ни, когато търсим терен, за да опънем нашето шапито. . Отново „Софийски имоти“ ни предостави място в Зона Б-5, което е удобно за софиянци. Мечтата ни е тук да изградим постоянен дом за българския цирк. Но се говори, че кметът г-н Бойко Борисов има намерение да предостави същия терен за строеж на сграда на градския съд. В „Люлин“ и в „Младост“ използваме частни терени, взети под наем. Обнадеждава ме проявеният интерес на министър Стефан Данаилов към нашата дейност.. В продължение на десетилетия циркът осигуряваше огромни финансови постъпления за държавата ни. Време е сега държавата да го подкрепи, та да се съвземе и възвърне блясъкът си. Защото той си остава най-демократичното от всички изкуства. - Дълго се проточи делото, което заведохте, за да получите някаква парична компенсация за национализирания цирк „Балкански“ през 1947 година. Как завърши съдебната битка? - Спечелих я, макар че беше мъчително дълга, близо 5 години. Бяха ми възстановени 9,6 на сто от акциите на „Български циркове“ - предприятието, което е погълнало някога частния цирк „Балкански“, който през 1947 г. беше почти нов и работеше великолепно. Срещу тези акции аз получих една преносима циркова постройка, която в момента стои складирана в нашата база. Когато се сдобием с постоянен терен, ще я инсталираме там, за да можем да работим. В много страни по света точно такъв тип постройки се използват за работата на цирковите трупи. Но не се знае кога това ще се случи. И докато уговорките се проточват, а терените ни са несигурни, ние може би ще тръгнем за Румъния. Получихме покана от кмета на Букурещ при много изгодни условия. Така че току-виж националното турне ще прекъсне и ще се прехвърли отвъд Дунава. Но от това ще спечелят румънците, не българите. - Вие сте може би единствените български артисти, които са гостували три пъти на папата? - Да, три пъти бяхме гости на покойния папа Йоан Павел Втори. Играхме в единствената закрита зала във Ватикана - „Нерви“, с 8 хиляди места. За първи път отидохме там през 1986 година. После – през 1993-та. Заради нашето участие пренареждаха първите редове. Тогава папата дойде лично при нас, за да ни поздрави и да си изкаже възхищението. Подари ми кръст и броеница и благослови всички артисти от трупата. През 2003 година отново бяхме поканени да се представим пред светия отец. Тогава служители на Ватикана предварително ни помолиха да не представяме инфарктни номера, защото Йоан Павел Втори вече не беше добре. Личната гвардия на Светия отец ни ескортира до Ватикана в шпалир от мотори. Докараха папата на платформа. Представлението бе показвано директно по телевизия "Ватикана", а репортажите се завъртяха по световните канали. Папата вече нямаше сили да се срещне с всички нас, но покани най-младите от трупата и ги благослови. За жалост, когато Йоан Павел беше в България, всички артисти, които някога са били при него, бяха поканени от министъра на културата Божидар Абрашев, за да се видят с него. Само ние не бяхме поканени. - Изчезна ли завинаги цирк „Монте Карло“ - името, с което стана популярна вашата трупа през 2000 г., когато се върнахте в България? - Вече няма цирк „Монте Карло“, а само цирк „Балкански“. След торнадото, от суеверие, решихме категорично да сменим името на трупата. За да не се повтаря нещастието. Интервюто взе Елиана Митова