Световноизвестният български оперен певец Петър Данаилов пристигна у нас, за да изпее на софийска сцена една от коронните си роли – Ренато в “Бал с маски”, постановка на Пламен Карталов. Данаилов, чиято звезда изгря на конкурса за млади оперни певци “Борис Христов” в София", вече е признат от музикалната критика за един от най-добрите баритони в Европа. - Г-н Данаилов, как се чувства един български певец, работещ постоянно в Германия и Австрия? - Изстискан от работа. В германските оперни театри се работи плътно осем часа дневно, много активно, от първата до последната секунда. Мечтая поне за два месеца гласова почивка, защото излизането на сцената е отговорно нещо, тежи на психиката, на мускулите на сърцето и тялото, дори на костите. За жалост режисьорите не го разбират – всеки гледа да си осъществи идеята, независимо какво коства това на певеца. Проблемът е, че режисьорите смесват операта с театъра, киното, балета, дори с изобразителното изкуство. Малцина са онези, които имат вокална култура и се съобразяват с певците. - Вярно ли е, че сте пострадал по време на спектакъл на “Силата на съдбата”? - Разтегнах сухожилие на оперната сцена в Бон. Режисьорът поиска от мен да се премятам в кълбо напред точно преди моята ария, която е много трудна. При изправянето, от напрежение стана гафът с крака. Повече от година болката не минава. - Изплатиха ли ви компенсация заради злополуката? - Компенсациите са включени в хонорара. Това е записано с малки буквички в договора, а ние, певците, обикновено нямаме навика да четем малките буквички. - Какво им става на оперните режисьори, та започнаха да представят Кармен като проститутка, а Мефистофел – като сериен убиец? - О, видял съм и по-лошо! В Бон един “Дон Жуан” ме изправи на нокти. Докато баритонът пееше любовната серенада под прозореца на донна Елвира, тя се разсъблече! И обра всички аплодисменти, макар че въобще не можеше да пее! Публиката полудя по нея! Колежката бе щедро надарена в гръдната обиколка и имаше хубави бедра. Е, и аз гледах, но ме хвана яд заради баритона, който се справи чудесно с ролята, а остана на заден план. В постановката “Из мъртвия дом”от Яначек, пак в Бон, направо разигравахме садо-мазо сцени. Действието се развива в лудница или затвор. Надзирателите - чисто голи балетисти! А ние, солистите, затворени между четири движещи се преси, които ту се приближават, ту се раздалечават. И в това обкръжение имах да изпея 10-минутна ария, при това на чешки! Поне да си струваше усилията! На премиерата дойдоха 2000 души, но на последния спектакъл – само 100! - Можете ли да се похвалите с участие в постановки в традиционен стил, които са имали успех? - “Набуко”, суперпродукция за огромна сцена, призната за най-добра оперна постановка в Германия за 2006-а. Играхме я на прочутата Саб арена до Манхайм – огромен покрит стадион, където се събират 30 000 зрители. Над 300 души статисти и хористи, ръководени с радиовръзка – със слушалки в ушите. Никой не може да сбърка. А озвучаването – като в Миланската скала. Изобщо на Запад е модерно да се играе опера на стадиона или на площада, за да присъстват повече зрители. В Брауншвайг имах Риголето на открито – на летния фестивал през август. Само че август там е все едно октомври в София. Температурата – 9 градуса, вали дъжд. Публиката наизвади дъждобрани, чадъри, заметна се с по едно одеялце и не мръдна до края на представлението! - Какво ви помага, за да сте винаги на върха? - Съветите на моята учителка Гена Димитрова. Беше мъдра жена, а думите и тежаха като камък. Продължават да звучат непрекъснато в ушите ми. Помага ми и жена ми, която умее да се съобразява с факта, че живее с оперен певец. Докато играех Макбет, станах нервен, раздразнителен. Тя го понесе спокойно. И след премиерата възстановихме баланса в семейството! - От оперния Олимп изведнъж попадате в една доста по-сива и бедна театрална действителност – софийската опера? - О, у дома се чувствам най-добре! Защото има един ветеринар от Пазарджик, който идва в София на всичките ми спектакли. И група меломани, с които пием понякога кафе и ми правят разбор на последните участия – тук беше добре, там обаче сбърка! Преди време звъннах от Германия на кметицата на Телиш заради някакви имоти. А тя даде телефона на една възрастна жена от селото, с която почти не се познаваме. И тази жена запя на български арията на Жермон от „Травиата”: Ти забрави бащин край, свидния телишки рай!” Ей, радостно е да знаеш, че и в родното ти село, където толкова рядко се връщаш,, те познават и те мислят с добро! Интервюто взе Елиана Митова