Румен Драгостинов е фаворитът на „Класа“ сред участниците в Първата международна изложба на карикатурата „Градът, без който не можем“. Близо месец тя радваше софиянци, подредена на открито – на "Моста на влюбените" при НДК. 81 творци от 23 държави представиха по-различна и изпълнена с хумор гледна точка към града.
Оригиналите на творбите от вчера могат да се видят в Софийската градска художествена галерия, където Румен Драгостинов получи отличието на „Класа“ на специална церемония.
Изключително популярен в световната карикатурна общност, Румен Драгостинов е един от най-дейните български участници по международните изложби и форуми на карикатурата. Негово притежание са и над 70 от най-престижните награди от Бразилия, Канада, Белгия, Индия,.... до Иран, Корея.

---

- Честито! „Класа“ ви присъжда отличието заради оригиналния поглед към проблемите на столицата?
- Благодаря! Градът ни е прекрасен, ние, хората, се опитваме да го развалим, но не успяваме!

- Кажете още някоя мъдра мисъл за София?
- Ние не говорим с думи, а с рисунки.

- Все пак, какво най-много ви харесва в нашия град?
- Цветовете около Народния театър. Достатъчно е само да минеш оттам, за да ти стане драго на душата. Хора, които живеят дълго в чужбина, казват, че най-много им липсва точно този неповторим пейзаж от София.

- А какво най-много ви дразни в столицата?
- Бездушието между хората.

- Кога една карикатура допада на публиката?
- Когато има виц!

- Успя ли някой ваш колега да ви разсмее на последната изложба?
- Полякът Павел Кочински. Той получи първа награда на „Градът, без който не можем“. И още петдесетина други ме карат да се възхищавам, ама няма да казвам имена. Цялата изложба предава внушението, че колкото и да напредва цивилизацията, в центъра й стои човекът – в битка за квадратен метър зеленина, в борба с урбанизацията – хем откъснат, хем все така близо до природата.

- За вас се говори, че по два пъти в месеца пътувате в чужбина, за да си получавате наградите. Вярно ли е?
- Е, прекалено е! Вярно, преди няколко дни се върнах от Турция, защото Голямата община в Истанбул ми присъди първата награда на международната изложба на карикатурата. А на 1 ноември летя за Шанхай, защото и там ми дадоха една първа награда – на сатирична изложба за опазване чистотата на въздуха. При нас, карикатуристите, това е естествено – пращаш свои творби и вземат, че ги наградят! През 2010-а получих първа награда от карикатурните изложби в Лодз, Полша, Струмица, Македония, и Галарате, Италия. Както и Голямата награда в Солин, Хърватия.

- За една година толкова много награди! От колегите ви чувам все добри думи за вас. Защо вие, карикатуристите, дори не се оплювате помежду си, както другите гилдии?
- Времето не ни стига за оплюване. Много работа имаме. Така ме е научил и единственият ми учител в карикатурата, моят баща Коста Драгостинов.


Интервюто взе Елиана Митова