Актьорът Васил Михайлов чества 70-годишен юбилей на 9 април в Стара Загора. Най-близките колеги и приятели на капитан Петко Войвода ще се съберат в Града на липите, за да отбележат неговия празник. Актьорът е подготвил изненада за публиката, която не се е срещала с него в продължение на няколко сезона. Любимецът на поколения българи е разочарован от политиката, но въпреки това се надява родината ни да просперира. - Г-н Михайлов, как се чувства един толкова популярен актьор на 70? - Е, оказва се, че не съм толкова млад, колкото изглеждам. Аз съм овен и не обичам нарочените празници, когато всички се правят на добри. И за семейството, и за близките си не купувам подарък точно за рожден или имен ден. Но го правя с удоволствие, когато харесам нещо. И не обичам да ми правят подаръци, защото знам, че хората се чудят какво да ми купят. Това са глупости! Ако не сме човечни и не се уважаваме във всекидневието, защо трябва да го правим за празниците! Предпочитам да ме спрат приятели на улицата и да ме попитат „Здрасти, как си?“. Но ми се е случвало да не изчакат да им отговоря, а просто така, да ме подминат. Като ме питаш как съм, чакай да ти го кажа! Може ли да се чувства човек добре на 70! Като стигнете тая възраст, ще ви питам какво ще ви е на вас?! И не разбирам какво са се засилили всички да ме разпитат кампанийно как се чувствам и какво работя. Човек като остарее, започва да се вглежда в малките неща. Започвам да вярвам във феномера природа. Роден съм през пролетта, когато всичко се събужда. Стефан Цанев, който е малко по-голям от мен, ми е казвал: “Знаеш ли как расте един домат? Наедрява, наедрява и... дава плод пред очите ми.“ И аз се вглеждам вече в растежа на цветята, на плодовете, на дърветата. Иска ми се пролетта да бъде дълга, влажна и зелена. Много зелена. Слънцето да събужда земята и животът започва отново. - Имаме ли нужда днес от капитан Петко войвода, с когото израснаха поколения българи? - О, никой не го бръсне днес капитан Петко Войвода! Говоря за самия човек. Жалко, но факт! Аз съм щастлив, че вече 30 години той живее на екрана, че филмът се прожектира и се говори за него. Защото нашата работа обикновено е преходна. Успехът на капитан Петко се дължи на Хайтов. Хайтов е човекът, който за разлика от стотици други наши съвременници остана верен на идеалите си. Като капитана. Толкова много национални герои се сринаха, измениха на вярата си. А Хайтов си остана непроменен до края. И героят му капитан Петко надживя годините. Чувствам се най-обикновен демагог, след като съм изиграл над 200 роли и съм направил стотици интервюта. Бях и в политиката известно време. И се погнусих. Ако си спомняте, 130 души бяхме решили уж да не си вземаме заплатите като депутати в Народното събрание. И какво стана – останахме само трима- четирима. Аз, Нешка Робева, Светлин Русев и Панкратий. Тогава си дадох сметка, че посредствеността завладява България. От горе до долу - посредственост! Дано моите внуци и вашите деца доживеят промяна. - Значи политиците ви отвращават. Никому ли не вярвате? - Някога хората са се жертвали, за да управляват добре. И да бъдат полезни на родината си. Сега се случва точно обратното. Където и да се намърдаме, правим бели. В какъвто и съюз да влезем, разваляме го. Ето, вече сме в Европейския съюз. И него ще го развалим, както виждате, и там прилагаме такива наши номера, че вземаме акъла на европейците. Всички у нас сме мистър Сенковци. Всичко съшиваме с бели конци. И така се излагаме пред света. У нас цари пълна анархия. Дори когато имаме закони, ние не ги спазваме. Как тогава ще вървим напред? Убеден съм, че вече нямаме никаква нужда от партии. Трябват ни лидери. Точно лидерът е човекът, когото обществото трябва да избута напред заради личностните му качества. Само че все не успяваме да избутаме напред най-достойните. А лидер се става с много, много трудно. Ето, Бойко Борисов сега е лидер. Пък ще видим каква ще я свърши! Все пак, дълбоко в себе си аз съм оптимист. Имам вяра, че ще се засрамим от грешките си и ще тръгнем напред. - Какво бихте казали на внука си в навечерието на вашата 70-а годишнина? - Иска ми се внукът Васко един ден да не се срамува от мен. И да има повече примери за подражание. Не казвам герои. Защото всичко около нас е чалга. Те майка му и баща му цял ден друсат чалга, той какво да друса тогава? Едно време си спомням как реагира Иванка Гръбчева на едно събрание в телевизията. Един непознат човек й каза: „Ама вие едни филми правите!“ Иванка го попита какво работи и като разбра, че е строител, отвърна: „Ти пък да не искаш в тия къщи, дето ги строиш, американска телевизия да гледаш! Каквито са ти къщите, такива – и филмите!“ - А защо решихте юбилеят ви да е в Стара Загора, а не в София? - За да ми замирише на липи. И да почувствам уханието на родния град. Освен това знам, че хората ще се радват. И друга причина има – не мога да се появя пред софийската публика в представление, което е гледано, гледано. Не казвам, че някой е виновен. Може би аз просто пропуснах да подготвя нова роля! Старозагорци ще ми се зарадват на спектакъла за разлика от софиянци, които ще си кажат: „Хайде, играй по-бързо, че вече сме те гледали!“ - Защо говорите така?! Та ние, в София, също ви обичаме! - Така ли?! Благодаря, подобно! Въпросите зададе Ирена Колева