Актрисата Жана Караиванова организира за шести път фестивал на българското кино, който стартира днес в Ню Йорк. Американските зрители ще могат да видят петнадесет български филма в Скандинавския културен център в Ню Йорк. В селекцията са включени „Шивачки” на Людмил Тодоров, „Разследване” на Иглика Трифонова, „Хиндемит” на Андрей Слабаков, „Летете с Росинант” на Джеки Стоев, „Днес накъде” на Рангел Вълчанов. Ще бъдат показани и документални, късометражни и анимационни филми, както и творби с балканска тематика. Жана Караиванова е родена в София през 1961 г. Завършила е актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Работи като актриса в Народния театър. Снима се във филмите „Отражение”, „Поета и дявола”, „Вампири, таласъми”, „Стъклени топчета” и др.. Репортер на „Класа“ разговаря по телефона с Жана Караиванова по повод старта на българския кинофест. - Жана, как бе създадена Bulgaria – America Cultural Exchange, която популяризира българското кино в САЩ? - Пристигнах в Ню Йорк през 1997 г. и останах изумена, че българската култура въобще не е представена тук. У мен се роди идеята да създам организация за културен обмен, която да покаже на хората, с които живея тук, кои сме ние, какво сме постигнали в духовната сфера. Споделих идеята си с кръг от съмишленици, от които получих огромна морална и интелектуална подкрепа. За реализацията на първия кинофестивал през 1999 година положихме огромни усилия. И тъй като нямаме държавно културно представителство в Ню Йорк, се опитахме да създадем нещо подобно на частна основа. Господин Борислав Дионисиев направи един меценатски жест - отпусна почти 90% от бюджета на първия български кинофестивал в Ню Йорк. - Какво според вас е най-интересното в тазгодишното издание на филмфеста? Променил ли се е той от 1999 година насам? - Промените са огромни. Тази година фестивалът е под патронажа на президента на Република България Георги Първанов. Съорганизатори са Министерство на културата и Министерство на външните работи. Така че можем да се похвалим с държавна подкрепа. Може би това е пътят за създаването и на един официален български културен център в Ню Йорк? За първи път голяма американска корпорация е наш генерален спонсор - „Тишман Интернешънъл Къмпани”, най-големият американски инвеститор в България, който в момента строи „София Еърпорт Център”. Ръководителите на корпорацията имат интерес да инвестират и в българската култура. За втора поредна година ще ни подкрепят делегатите на Европейската комисия и на Европейския съюз в ООН. Имаме и пълното съдействие на Съюза на филмовите дейци и Националния филмов център от България. - Достатъчно комерсиално ли е българското кино, за да се продава в САЩ? - Киното в САЩ е най-популярното изкуство. Американците ни приемат с огромно любопитство и много харесват хубавите български филми. Точно както им допадат италианските, френските или руските. Никое европейско кино в Америка не е комерсиално. Цялата европейска кинематография тук се слага в графата „Артпродукт”, а комерсиално е само американското кино. В Ню Йорк има кина, като „Декстър” и „Линкълн Таун Синема”, които са се специализирали в прожектирането на добро европейско кино. На тези екрани имат шанс да се появят и българските филми. - Има ли сериозен интерес от страна на българската общност отвъд Океана към фестивала? - Да, огромен! Следващият ни проект е съвместно с „Тишман Интернешънъл” да направим български фестивал в Холивуд и Лос Анджелис. Освен това от България ще дойдат продуценти, актьори и режисьори, за да представят филмите от тазгодишното издание на фестивала. Все пак най-добре е самите кинотворци да презентират своята продукция. - Вярвате ли, че един ден българска продукция може да бъде номинирана за „Оскар”? - „Оскар”-ите имат една-единствена секция, в която може да бъде номинирана чуждестранна филмова продукция. Защо България да няма свой представител там? Моето професионално мнение е, че киното ни се развива много добре. Доказателство за това са престижните международни награди, които получихме през последните две години из цяла Европа. Струва ми се, в най-скоро време ние ще имаме и победители на международния пазар. Както румънците имаха в Кан, вземайки „Златна палма”. Интересът към източноевропейското кино в цял свят расте. В тазгодишното издание на фестивала имаме една нова секция от късометражни български филми на по-млади български творци като Любчо Младенов, ЧавдарЖивков и Иван Владимиров. Време е да се даде възможност и на младите хора да показват своята продукция в чужбина и да се развиват. Въпросите зададе Калоян Атанасов