Легендарният комик Георги Калоянчев се готви за щастливо събитие в семейството си - сватбата на внука му, който носи неговото име. Актьорът прекарва дните си във вилата в Банкя, в компанията на съпругата си Валя. Тъй като го болят краката, излиза рядко. Но е наясно какво се случа и в политиката, и в театъра. Репортер на „Класа“ разпита великия актьор за събитията в неговото семейство. - Г-н Калоянчев, една блага вест стигна до нас? - Да, да, вярно е! На 13 юли имаме сватба! В дипломатическия клуб в Горна баня. Най-големият ми внук, Георги, се жени. Изненада ни, защото с момичето са заедно само от 6 месеца. Дано поумнее покрай брака! Да стане по-сериозен. По-отговорен, дето се казва. Мисля, че още не е подготвен за женитба. Но какво да правиш, като натиска! Цял ден с нея, вечер – пак с нея. Може и да са направили белята, както се казва! Иначе момичето е добро, скромно. - Значи, вие си харесвате бъдещата снаха? - Ама какво да я харесвам, въпросът е той да си я харесва! Аз си харесах навремето моето момиче и нямам намерение да го сменям (смее се). Абе, той на гол тумбак чифте пищови! Кой ще плаща сватбата?! Сякаш ще върви с една шапка и от всеки ще събира! Абе, смея се! Ще си посрещнем празника, както си му е редът. Ще дойдат доста приятели на внука, че и на снахата. Над 100 човека ще се съберат. - Кажете ни нещо повече за вашия внук? - Георги Калоянчев скоро ще навърши 27 години. Работи в компютърната фирма Power net в Банкя. Девойката е на 25 години и е ПР в същата фирма. Сега разбрах, че вече са избрали роклята. Тя е на Pronovias – испанска фирма за бутикови рокли. В цвят екрю с много камъни „Сваровски“. Георги ще бъде в костюм на Hugo Boss, в тъмен цвят. Но понеже поканите са в екрю и бордо, ще има някакъв акцент в тези цветове – жилетка сигурно и вратовръзка някаква. Всичките ритуали - граждански брак, църковен, всичко е на място в ресторанта. От моите любими колеги ще присъства Стоянка Мутафова. - Вярно ли е, че скоро ще правите бенефис? - Бенефисът ще е на 21 април в Сатиричния театър. Режисьор ще бъде Бина Харалампиева. Имаме среща с нея и с директора на театъра, за да уточним подробности. Събитието ще е под наслов „Калоянчев и приятели“. Ще дойдат колеги от всички столични театри, а и от провинцията. Ще изпълняват „подпури“ от мои роли. Още не знам точно как го вижда Бина като режисура, но спектакълът ще е около 2 часа, след това ще има коктейл. - На какво се смеете напоследък? - На глупостта се смея. Най-много на нашите политици, депутати, на хора, които се врат по цял ден на екрана и гледат къде могат да отидат, за да се покажат. А не знаят, че говорят глупости, хората им се смеят и аз съм в това число. Смея се и на мои колеги, които се правят на идиоти, какви ли не маймунджулъци с лицето си правят, за да разсмеят публиката. И мъчно ми става, като гледам такива представления. Има много нови актьори, талантливи момчета и момичета, но някак си са ги объркали. Правят се на луди, на шантави, на невменяеми - въртят очи, мятат погледи А защо го правят, сами не знаят. - Това означава ли, че не харесвате днешните комици? - Харесвам ги, но когато играят естествено, простичко. Не смях заради самия смях, а смях, с който ще утвърдиш нещо, ще разобличиш нещо, ще заклеймиш някого. Ей такъв смях обичам. Това сме го правили навремето и с това съм свикнал. Виж какво, едно време, като играехме със Стоянка, с Парцалев, Бог да го прости, хората не спираха да се смеят. Срещат ме по улицата и викат: ”Абе, Калоянчев, същият човек като тебе имаме в нашата кооперация! Абе, същият! Ти не си ли го виждал, бе?!” “Не съм, бе”, викам. Моето изкуство беше земно - вървях по земята, не хвърчах в облаците. Аз, например, обичам английския театър. Актьорът, когато плаче - плаче, когато се смее - смее се. Няма маркиране. - Кои са майсторите на смеха в днешно време? - Любо Нейков е майстор, Христо Гърбов е майстор. Не искам да ги изреждам, защото ще забравя някого. Нали знаеш, кaто хуморист 55 години съм бил на сцената. И ако някой каже някое име, пък друго пропусне, веднага му се сърдят. - Има ли Големановци в наши дни? - Е, как да няма? Разбира се, че всички са Големановци! Особено в Народното събрание. Всеки гледа да докопа властта. И докато изтрае на поста, гледа да си оправи нещата, свои близки да нареди. Или ако има къщи, имот, да прехвърли на близките си, на роднините си, демек той да няма нищо. - Как празнувахте някога 1 април, Деня на шегата? - Много лъжехме в театъра. Например: „Иди виж, директорът те вика!“ Човекът отива и става смешно. Едни глупави шеги такива, въпросът е да не е нещо мрачно, да оскърбиш човека, да го нараниш. Някоя по-наивна смешка. Колегите от едно време имаха чувство за хумор и извън сцената – как сме се забавлявали, как сме се смели, като се съберем след представление! Пенчо Петров правеше “картини” - празен лист с една жълта точка в средата. “Кво е, вика, това?” - “Китаец бере минзухар”. - Ходите ли понякога на театър? - Виж, като ходя на театър, аз се вълнувам. Почвам да треперя, да вървя не така, както трябва. Сега ми се гледа новата постановка на Мариус Куркински в нашия театър - „Укротяване на опърничавата“. Мариус е мой фен. Той е много способно момче. Аз съм играл в една негова постановка - „Дванайста нощ“, пък и съм го гледал как режисира, как обяснява, как говори. Допада ми. Аз мога да преценя това, защото навремето съм бил режисиран от много големи режисьори – и чужденци, и българи. - Мъчи ли ви нещо напоследък? - Разстройва ме това,че не мога да играя вече на сцената. Иначе съм с акъла си, но краката не държат. Гледам други на мойта възраст играят, но така е в живота. Изпитвам мъка. Къде ми отидоха годините, бе! Къде ми е тая жизненост! Виж какво, аз бях такъв актьор, да не се хваля, но нямаше нещо, което да не мога да направя на сцената. Интервюто взе Доротея Николова