Кой ли според вас отива в Ада? Това се оказва едно пренаселено място. Ето, Клеопатра работи в обществена пералня, Пушкин продава билетчета, а Брус Ли е кротък учен. А защо ли Мерилин Монро е намалила бюста си до нула? Тук телевизионните реклами не спират, а питиетата се сервират винаги топли. Почти като на Земята. “Еликсир в Ада” е блестящо изпипана сатира, изпълнена с неочаквани поврати, черен хумор и скандални пародии на съвременната действителност. Остроумно и забавно приключение, което ще си поиграе с въображението ви и ще ви разплаче от смях. Единственото, което се знае за Zотов, е, че пътува много, има три книги и името му е псевдоним на известен руски писател. Има доста спекулации кой всъщност се крие зад личността му, но засега руските издатели отказват да разкрият тайната. Едно е сигурно – авторът е тънък познавач на съвременната действителност. Дори успява да разгорещи руската общественост, защото много известни фигури са представени в твърде нелициприятна светлина. Елвис не е наред с главата из „Еликсир в Ада“ Шефът седеше във вибриращото кресло. Парагвайски индианци бяха изработили тапицерията му от кожата на йезуитски проповедник. И вече за десети път препрочиташе резултатите от анализа на химическия състав на веществото, които спешно му донесоха от лабораторията на Менделеев. За щастие тук не всички професионалисти се разболяваха от звездна болест и в Града си оставаха точно толкова добри специалисти, колкото бяха и на Земята. Но трябваше да признаят, че малцина в Ада бяха такива. Беше невъзможно да се работи с почти всички актьори и писатели, а за певците дори и дума не можеше да става, защото те изобщо не разбираха КЪДЕ са попаднали. Например онзи… как му беше името… с черните очила… А, да – Елвис Пресли. Ама че номера, ама че самочувствие, ама че надменност! Шефът не изпепели Елвис пет секунди след началото на разговора им единствено защото знаеше, че повечето хора от шоубизнеса наистина не са наред с главата. След като помисли малко, той изпрати певеца да работи като редови мениджър в телефонната компания в района, обитаван от африкански пигмеи, защото там никой не го познаваше и не му искаше автографи. Елвис ли? Защо си спомни за него? Ами да, какво ли не му хрумва на човек, когато е разстроен. Нещата вървяха много зле. Шефът отново се взря в тънкия лист оризова хартия, изписана с непознати за него знаци. Добре, можеше да допусне най-невероятния вариант – че Менделеев е прав. И какво означаваше това? Та това си беше истински шок! Ако установеният от него химичен състав беше точен, значи самият шеф отдавна вече би трябвало да е изчезнал, гърчейки се в центъра на огнено кълбо. Такава беше ужасната сила на веществото, чието име назова Менделеев. Шефът остави листа и натисна енергично мишката, но картинката на монитора на компютъра остана неподвижна. Да, разбира се, пак трябваше да го рестартира. Жалко, че Бил Гейтс още беше млад и явно не бързаше да пристигне ТУК. Шефът беше недоволен от честите блокирания на компютърната мрежа в Града. Понякога Hellnet не работеше денонощия наред. Той нямаше никакви съмнения, че всички щяха да дойдат ТУК. Щеше да стане някаква самолетна катастрофа или да избухне епидемия от птичи грип и тогава Бил Гейтс щеше да се изправи пред състава на Главния съд. В Ада отдавна вече работеха доста добри компютърни специалисти, но никой от тях така и не успя да овладее операционната система Doors XP и колкото и защити да й измисляха, тя непрекъснато се сриваше по три пъти на ден, тъй като в Града имаше страшно много ползватели. Беше му забавно да наблюдава бързината, с която високите технологии отравяха умовете на хората. В началото на ХХ век руската царица Екатерина Втора осем години поред се учи да включва електрическата крушка, а сега вече създаваше яки вируси за проникване в електронната поща като същински печен хакер. Косматите му пръсти хванаха и придърпаха клавиатурата на компютъра. Щом е така, защо да не си поиграе два часа на любимата си игра “Diabolo”?