Навръх 1 април – Деня на хумора и шегата, музикалният публицист Марин Бончев пуска на книжния пазар „101 оперни куриоза“. Изданието, подкрепено от Министерството на културата, ще бъде представено утре в Музикалния център „Борис Христов“. Бончев е записал автентични истории, разказвани през годините зад кулисите в оперния театър. Героите му са емблематични личности – звездите на оперната сцена Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Люба Велич, Никола Николов. Истинска мечка на сцената В постановката на операта „Момчил“ от Любомир Пипков, режисьорски дебют на Михаил Хаджимишев, била нужна мечка, която да танцува. За подобна роля в театъра ангажирали артиста от миманса Георги Нестеров, който обличал мечешка кожа и се справял отлично. Но по време на първите репетиции композиторът предложил: Колко ли ще е добре да намерим истинска мечка! Хаджимишев, я потърси някой циганин! Режисьорът отпратил Нестеров и започнал да търси мечкар с мечка. Открил един циганин, който срещу прилично възнаграждение се включил в репетициите. Мечката постепенно свикнала с хората. Певецът Христо Бръмбаров, който изпълнявал важната роля на Събо и примадоната Сийка Петрова, която играела Елена, се приближавали до мечката и правели опити да я разиграват. На генералната репетиция, като блеснали прожекторите, Бръмбаров задърпал веригата на животното. Мечката не издържала на сценичната треска и се напишкала току пред краката на Бръмбаров. Огромна миризлива локва увоняла сцената. От салона креснал композиторът: - Кой идиот докара това животно?! Ролята на мечката набързо била дадена отново на статиста Нестеров. Пиян ли съм, или имам привидения Известният унгарски диригент Янош Ференчик бил поканен да дирижира „Тоска“ в Софийската опера. Предната вечер го завели на вечеря в известна столична кръчма, където пийнал хубаво вино. На сутринта Ференчик застанал пред оркестъра и дал знак за начало на репетицията. В този момент се вгледал втренчено в музикантите, разтърсил глава и опулил очи. Хвърлил палката и излязъл навън. Концертмайсторът го последвал. - Изглежда имам привидения. Или пък снощното вино нещо... Цигуларите в този оркестър свирят с лява ръка! Ужас! Концертмайсторът прихнал да се смее. Цигуларят Ото Палиев наистина свирел с лявата ръка. Защото бил левак. Справял се великолепно с работата си, а българските диригенти му били свикнали. Без да знае това, Ференчик останал изумен от гледката и помислил, че халюцинира. И на следващите репетиции, и на представлението, диригентът плахо поглеждал към необикновения цигулар.