Пласидо Доминго дебютира на 26 март в операта „Тамерлан” на Хендел на сцената на мадридската опера „Театро Реал“. 74-годишният певец узна тук новината, че е номиниран за най-добър тенор на всички времена от жури на британското списание BBC Music Magazine. „От 60-те години насам светът на операта е немислим без Доминго. Огромната съкровищница от записи, които той оставя, ще е свидетелство пред идните поколения за неговото величие”, коментират авторите на листата. Ролята на Баязид в „Тамерлан“ е с пореден номер 127 в триумфалната кариера на тенора. През април Доминго ще представи нов албум с изпълнения на традиционната испанска песен копла, озаглавен Pasion española /Испанска страст/. Репортер на „Класа“ се срещна с Пласидо Доминго на генералната репетиция на „Тамерлан“ в „Театро Реал“. - Пласидо, няколко години не сме Ви виждали в Мадрид. Как се чувствате отново на сцената на „Театро Реал“? - За мен завръщането в Мадрид е върховна радост. Ах, как само се работи в „Театро Реал“! Няма и няма да има друга такава опера по света! Разбира се, всички тук са много професионални, но по-важното е, че я има уникалната топлина, която другаде не може да се усети. Да знаете само как ни глезят нас, певците! За мен е нормално да се чувствам като у дома си, но и колегите от други страни повтарят същото за „Театро Реал“. - Репетирате вече близо месец новата си роля. Какво Ви подтикна към този нов дебют, който е поредно предизвикателство за Вас? - Късметлия съм, защото тази роля ме принуждава и вокално, и драматично да работя на пълни обороти. Пял съм барокова музика в началото на кариерата си, когато е логично да се пробва различен репертоар, за да се види кое най-добре пасва на гласа. На 19 години имах шанса да пея Секстус, но тогава бях много млад и силен и затова за премиерата взеха друг тенор, чиято физика повече подхождаше за ролята. Така било писано тогава. Но ето ме 40 години по-късно в ролята на Баязид! - Коя е най-голямата трудност за Вас в тази роля? - Има седем арии и много сложни речитативи. Усилието да разбереш и научиш текста е голямо. А удоволствието от работата е много по-сладко. Колкото по-сложна е една роля, толкова по-голямо е удовлетворението. Да не говорим, че именно усилието ме държи свеж въпреки годините. С ролята на Баязид нещата се променят при Хендел– за първи път от композитора се изисква да създаде различен финал за теноровия глас. Дотогава той композира смели възторжени арии дори и за момента на смъртта на тенора. Но в сцената със смъртта на Баязид всичко е различно. Смея да твърдя, че тя се равнява по сила на внушението и драматизма на смъртта на Отело или пък на Симон Боканегра. - За първи път ли Ви се случва да не сте добрият герой в операта? - Е, почти винаги аз съм добрият! Така се случи в кариерата ми, че ми се падаха все романтичните роли, в които героят омайва героинята. Затова сега ми е интересно да се вмъкна в ролята на баща, изправен пред един тиран, който няма да му прости. Онези времена са пълни с всевъзможни тирани. Или убиваш, или те убиват. Трофеите представлявали отрязани глави, които се доставяли в чувал. Но все пак имало добри и лоши тирани. По принцип Тамерлан минава за лош, а моят герой Баязид - за добър, но днес не можем да бъдем толкова сигурни дали е било точно така! - Как подбирате ролите си днес, защото те са много по-различни от легендарните Ви герои отпреди 20 години? - Аз съм луд любител на партитури. На всичките си приятели казвам, ако искат да ми подарят нещо, да купят някоя партитура. И се побърквам от радост, като попадна на нещо ново и непознато! На „Тамерлан“ попаднах преди десет години и ето че сега й дойде моментът. Преди да приема ролята, сядам на пианото и пробвам какво мога да дам. Трябва да са роли, които ми отиват на възрастта. И да искам, няма как да пея „Ромео и Жулиета”!/Смях./ Не бива един артист да се излага пред публиката, дори да знае, че тя го обича и би му простила! - А как стигнахте конкретно до „Тамерлан” на Хендел? - Разбрах, че в „Театро Реал“ имат идея да поставят операта. Но не съвпадахме с графика. И направо казах на директора: „Моля ти се, искам аз да пея, гледай да направиш каквото можеш!“ За голямо мое щастие промяната в графика на театъра се оказа възможна. Днес светът на операта е много сложен. Преди много години певецът отива на гастрол в някой град да представи пет опери и ако нещата вървят добре, продуцентите му казват: „Защо, преди да се качиш на кораба, да не изпееш още три опери?“ Днес всичко е организирано до последната секунда. Ако нещо не ти е в програмата за поне четири години напред, нямаш шанс да го направиш. С директора на „Театро Реал“ се майтапим, че вече имаме планиран дебют за 2048 година. - Миналата седмица в Англия Ви обявиха за най-добрия тенор на всички времена. Тежи ли Ви подобна отговорност? - Изчервих се, като разбрах новината. Приятно ми е, но има, разбира се, много други мнения в различните страни по света. Отговорността към публиката си остава една и съща, може би с годините наистина става още по-голяма. В началото на кариерата трябва да си безупречен, защото вървиш напред и нагоре. После трябва да се задържиш, а към края трябва да се доказваш. Тогава вече си изправен пред дилемата: да си отивам или да стоя. И ако стоя още, какво тепърва ще мога да направя. Не вярвам на певците, които твърдят, че излизат на сцената спокойни. Мен и до днес нервите не ме оставят дори за минутка. Те понякога помагат, друг път обаче вредят! Има едно правило – ако не се чувстваш добре, не трябва да пееш, това е! Зная, че за публиката е тъжно, когато плаща да гледа някого, а той отменя участие. Ама и това се случва! Всеки път, когато излизам на сцената, не спирам да си повтарям, че трябва да дам най-доброто от себе си. Сигурно мнозина идват да ме гледат с мисълта ”Абе, я да видим наистина ли е толкова добър, както говорят хората!” - Отдавна отпаднаха въпросителните около вашето оттегляне. Какви планове имате за бъдещето? - За мен е истински лукс да се връщам в Мадрид, макар че обикновено ние, изпълнителите, като репетираме, оставаме по цял ден затворени в операта. Но аз обожавам този начин на живот, той ми е в гените. И три живота не биха ми стигнали да изпея всичко, което ми се иска. Така че трябва да изпея максимално много! Последните десет години правя неща, които тепърва откривам и ми харесват. За мен това е чиста страст, а и се зареждам от усещането на новак. Нямаш ли го до края на кариерата си, по-добре се откажи от пеенето. Трябва постоянно да се подновяваш. Пях вече най-популярния репертоар. Сега ще търся нови. И ще продължа да пея. МАДРИД Ивайло Харалампиев, специално за „Класа“