Елиана Митова Бившият политик Вили Клаас отново е у нас, за да дирижира “Реквием” от Доницети на 28 март в зала 1 на НДК. Лидер на социалистическата партия, вице-президент, министър на икономиката на Белгия и главен секретар на НАТО (1994) – такава е политическата биография на маестрото, който през целия си живот не е скъсвал с музиката. Вили Клаас произхожда от семейство на професионален музикант и е дирижирал много симфонични оркестри в Белгия с произведения от Бетовен, Шуберт, Григ, Дворжак, Равел, Гершуин и др. Издал е няколко компактдиска. Вили Клаас има свой собствен квартет, с който записва албуми и изпълнява композиции от Моцарт до Гершуин. Като пианист свири заедно с бенда на Белгийския кралския флот. Като диригент Вили Клаас гостува за трети път у нас. В концерта участват хорът и оркестърът на Страрозагорската опера, чийто директор – басът Веселин Стойков, ще се изяви като солист. Маестро Клаас, защо избрахте “Реквием” от Доницети, за да се изявите отново у нас като диригент? - Произведението е великолепно, а за съжаление – малко познато на публиката по целия свят. Защото Доницети е прочут предимно сред оперните меломани с прекрасните си музикално-сценични произведения. MESSA DI REQUIEM от Доницети обединява италианската църковна музикална традиция и вдъхновението от оперното лирико-драматично изкуство. Редуването на солови и хорови партии и ярката оркестрова партитура го превръщат в монументален шедьовър. Произведението е в 15 части, композирано като свободна музикална интерпретация по литургичен текст, отколкото по каноните на литургията. Създаден по повод внезапната смърт на Винценцо Белини – съперник в музиката и приятел в живота на Доницети, реквиемът е дълбоко въздействащ със своето богатство на емоции и темброви нюанси. В никакъв случай не бива да го разглеждаме като чисто църковно произведение. Ще се убедите, че става дума за една великолепна музика, достъпна за широк кръг слушатели. За първи път работите с оркестъра на провинциален оперен театър в България. Какви са впечатленията ви от музикантите в Стара Загора? - Дори не подозирах, че Старозагорската опера е била опожарена през 1991 г. Огромни усилия са положени, за да бъде възстановено зданието, за да бъде оборудвана тази толкова модерна и гостоприемна зала. Явно трупата е преживяла тежък период, работила е при неподходящи условия. Но музикантите не са загубили нито творчески дух, нито професионално майсторство! Явно този град е успял да съхрани през вековете богатите си културни и музикални традиции, които са били отправна точка за оцеляване и на оперната трупа. Разбирам, че Старозагорската опера навлиза в период на подем. Музикантите са ентусиазирани, много отзивчиви. Наистина е голямо удоволствие да общуваш с толкова отворени, сърдечни и добронамерени колеги. Имам двама добри приятели сред солистите, с които се познаваме от две години насам – с Цветелина Малджанска и Бойко Цветанов преди два сезона направихме “Реквием” на Верди в София. Те са феноменални. Веселин Стойков ме изненада с гласовите си качества още на първата ни среща, много добри впечатления остави у мен и мецосопраново Даниела Дякова. Професионалните музиканти бързо намираме общ език! Вие сте далече от политиката, защото много активно се занимавате с музика. Но едва ли сте равнодушен към обществено политическите събития в Обединена Европа? - Едно от най-вълнуващите политически събития за мен през последните години бе присъединяването на България към Европеийския съюз. Най-после Европа призна, че България е демократична съвременна държава с изключително голям принос в културата. България реорганизира и обществено-политческата си система, и отношенията си със световните сили. Мисля, че едно от най-важните неща за българите е да не забравят никога 80-те години, времето, когато се раждаше перестройката. По същото това време Испания и Португалия бяха просто бедни страни, принудени да променят законодателството си, да се подчиняват на най-различни икономически санкции и ограничения. Не е за вярване докъде стигнаха тези две страни, след като влязоха в европейското семейство! И в политически, и в икономически план те са просто неузнаваеми! Същото бъдеще очаква и България. Тя също ще измине задължителния път на реорганизация, реформа, жертви и усилия, за да достигне до истински икономически разцвет. А предпоставките това да се случи са две – от една страна, Брюксел трябва да бъде по-снизходителен и да проявява разбиране към проблемите на България. От друга, българите трябва да се молибизират, да работят повече, да бъдат по-мотивирани, за да съумеят сами да променят страната си. Според мен процесът е необратим – връщане назад няма! Каквото и да правим, ние вече сме в Европа. Какви според вас ще са последиците за Европа, след като Косово обяви независимост? - Въпросът е деликатен, отговорът – също. Като съвременен човек аз признавам правото на независимост на всеки народ. Включително и на Косово. Но, от друга страна, изпитвам съмнения за ползата от тази независимост. Косоварите са малооброен народ, как ще съумее той да развие собствената си икономика, да я утвърди на европейско равнище? Ще минат години, докато местното население се замогне. Брюксел трябва да помага, иначе нищо няма да се получи. В политически план обаче независимостта на Косово може да пробуди доста опасни последици. Сърбите в Босна ще се усетят и също ще поискат независимост за своята Република Сръбска. Ами какво ще стане, ако и албанците в Македония се решат да се борят за независимост? Процесите и явленията са толкова объркани и навързани, че за човекът отвън е трудно да прецени кое е за добро. Разбира се, аз съчувствам на косоварите, които преживяха тежки години по времето на Милошевич. За всички беше ясно, че неговата агресия ще породи ответна реакция. Явно, тепърва ще се учим да живеем на Стария континент, давайки си сметка, че сред нас се е пръкнала още една държава. Към оперния Олимп Дипломираната лекарка д-р Цветелина Малджанска се прочу най-вече с участието си в концерта на Хосе Карерас в НДК под диригентството на Давид Хименес. Цветелина имаше редкия шанс да пее и с Андреа Бочели на изявата му в София. Певицата е ученичка на легендарната оперна прима Александрина Милчева. Малджанска се прочува с ролите на Лучия в “Лучия ди Ламермур”, Джилда /”Риголето”/, Сесилия /”Гуарани”/, Виоиолета /”Травиата”/, Антония /“Хофманови разкази”/, Мими /“Бохеми”/. Записвала е за американската звукозаписна компания ММО, Ню Йорк. Мецосопраното Даниела Дякова се представи триумфално в “Норма” и “Севилският бръснар” в Teatro Margherita в Сицилия, Италия. Тя участва в майсторски клас на Лука Горла в Scuola Civica di Musica в Милано и специализира оперно пеене при Серджио Сегалини в Accademia D’Arte Lirica в Осимо, Италия. Прочува се с партиите на Амнерис от “Аида”, Фенена от “Набуко”, Кармен от едноименната опера, Розина от “Севилският бръснар”, Дорабела от “Така правят всички” и др. От юни 2004 до днес тя съчетава кариерата си на оперна певица и с длъжността директор на Сливенския симфоничен оркестър.