Експлозивен трилър

За по-малко от седмица всички жители на малко корейско село изчезват… За една нощ е брутално избит цял взвод на елитните специални части. С нестихваща мощ, интриги и смайващо послание „Герои за убиване” е високооборотен трилър от автора на „Завещанието на Пилат”.
Експлозивен трилър За по-малко от седмица всички жители на малко корейско село изчезват… За една нощ е брутално избит цял взвод на елитните специални части. С нестихваща мощ, интриги и смайващо послание „Герои за убиване” е високооборотен трилър от автора на „Завещанието на Пилат”. Книгата започва ударно и повежда читателите по течението от скоростен екшън и неочаквани обрати до поразителния си край. До взривната кулминация на всяка сюжетна линия водят интриги, алчност и отмъщение. Главните герои от „Завещанието на Пилат” отново са тук, за да се изправят пред опасностите с много хумор и забележителни умения. Паяжината на мащабната конспирация в романа оплита читателя в заговори и планове и го оставя силно заинтригуван. Крис Кузнески не крие слабостта си по закодираните послания, съхранили тайната си хилядолетия наред, и често споделя, че обича да предизвиква читателя с въпроса АМИ АКО? Мирис на кръв завладява селото Из „Герои за убиване“ Крис Кузнески Издателство ЕРА Момчето обеща, че никога няма да дръзне да отиде горе. И обеща искрено. Възнамеряваше да удържи на думата си. Не само заради собствената си безопасност, но и заради безопасността на селото. За жалост всичко това се промени на сутринта, когато усети мириса на кръв. Колкото и да беше странно, нещо в тази миризма го привлече. Нещо магнетично. Животинско. Както си вървеше към магазина, в следващия момент пое по следата, душейки като вълк. Каменистата пътека хрущеше под краката му и момчето търсеше източника на миризмата, сякаш нищо друго нямаше значение. Тъжното е, че това се случва непрекъснато в света на децата - куражът и любопитството ги отвеждат там, където не им е мястото, - обаче рядко ги излагат на толкова голяма опасност. Докато упорито се катереше по пътеката, момчето не подозираше, но то щеше да унищожи своето село. * … - Простете за грубостта, но трябваше да разбера с какво си имам работа - обясни Харингтън. - За нищо на света не бих ви поверил тази информация, ако не бях убеден, че сте в състояние да понесете малко напрежение. Защото, повярвайте ми, по време на тази операция ще има адски голямо напрежение. Изправени сме пред вероятността от световна буря, а синоптикът ни изчезна. Пейн разшифрова казаното. - Този синоптик има ли си име? - Познавате го - капитан Тревър Шмит. Струва ми се, че вие сте го обучили в „МАНИАК”. Пейн и Джоунс кимнаха. Двамата ръководиха екипа няколко години и Шмит беше един от любимците им. Чернокосо момче от Охайо, което изпитваше страст към войната и си падаше по отмъщението. Само че това описание отговаряше на всеки от „МАНИАК”. Те бяха специална група с уникална задача - да правят каквото трябва, но да не допускат да бъдат заловени. - Кога и къде за последен път е видян Шмит? - Не знаем. - А какво знаете, полковник? Харингтън сви рамене. - Знаем, че е изчезнал заедно с целия си взвод. Изчезнали са като призраци. - Не вярвам в призраци - каза Пейн с гримаса. - Аз също, поне не доскоро. Но вече не съм сигурен. Кой знае как Министерството на отбраната беше успяло да изгуби цял взвод - доста трудно постижимо с модерните радиостанции за локализиране на оцелели или на бегълци, технология, осигуряваща на спасителните екипи точни координати на местоположението и навигационни данни. Което ще рече, че Шмит е провеждал секретна тъмна операция, тайна операция, за която Пентагонът не е искал никой да знае, дори и Бойният екип за издирване и спасение. - Защо замесвате и нас? Защо това излиза навън? - Всъщност защото вие сте подготвили Шмит и можете да ни подскажете какъв е начинът му на мислене - къде би отишъл, какво би направил, на кого би разчитал. Истината е, че вашите хора от „МАНИАК” са интересна порода с уникално разбиране за воденето на бойни действия, понятно само за вас. Нещо повече, двама генерали и един адмирал ме увериха, че ще бъда пълен глупак, ако не използвам вас двамата. Независимо дали тук, или на бойното поле. … - Добре, полковник. Ще ви помогнем. Какво искате да направим? - Искам да дойдете с мен. Ще имаме предостатъчно време да поговорим на път. - На път ли? - попита Джоунс. - Закъде? Харингтън се изправи от стола си. - За Корея.

Станете почитател на Класа