Георги Маринов Кой изгони професор Крикор Азарян от НАТФИЗ и лиши студентите от шанса да работят с колоса на родната режисьорска колегия? На този въпрос отговаря театроведът Димитър Стайков в книгата си "Човешкият цирк и Крикор Азарян", която бе представена вчера в НДК. „Това е книга не само за колегите в театъра, но и за най-разнородна публика“, признава Димитър Стайков, журналист във в. "24 часа". Затова наред с критическата рецензия на спектаклите текат изповедите и спомените на самия Азарян. Задкулисните борби около отстраняването на режисьора проф. Крикор Азарян от НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" преди две години излизат наяве за първи път. В книгата, издадена от "Локус пъблишинг", са разпръснати наблюдения, които изграждат методологията на професора в работата му с актьорите. Много съществени и изключително интересни са спомените му за срещите с Радичков, Иван Радоев, Никола Русев, Хайтов. Книгата дава представа и за общественото поведение на режисьора през годините. В нея има библиография с всички интервюта на Крикор Азарян през годините и с критическите писания за постановките му. За Азарян всичко е двойствено - тъжно и смешно, величествено и низко, нежно и грубо. Има паралелна връзка между стила на спектаклите му, посланията, които изпращат към публиката, и обстоятелствата на живота му в този конкретен етап. Азарян никога не губи способността си да се изненадва от превратностите на живота, превръща ги в уроци и ги разполага на сцената със свой неподражаем стил.