Йоан Холендер, легендарният директор на виенската Щаатсопер, дойде у нас за премиерата на „Турандот“, с която бе открит обновеният софийски оперен театър в петък вечерта. В събота сутрин гостът си замина, заявявайки, че е готов да сътрудничи с новото ръководство на операта. Йоан Холендер е култово име в съвременния оперен свят. Роден е през 1935 г. в румънския град Тимишоара. Завършва техническо училище и жп инженерство. След унгарските събития през 1956 г. е прогонен от родината си. Емигрира в Австрия, където се препивата като инструктор по тенис. Започва да учи пеене през 1959 г. Няколко сезона работи като певец, а после се посвещава на импресарска дейност. Основава агенция „Старка“, която не след дълго се превръща в импресарска къща „Холендер“. От 1988 г. е шеф на Фолксопер във Виена, а малко по-късно – и на Щаатсопер. Като ръководител на най-авторитетнния оперен театър Холендер ще остане до 2010 г. Доктор хонорис кауза на Музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София и на консерватория „Джордже Дима“ в Клуж, на университетите по музика в Букурещ и Тимишоара. Носител на най-високите държавни отличия на Австрия, Румъния и Франция. - Г-н Холендер, какво да очакваме след визитата ви в Софийската опера? - Хм, а вие какво очаквате?! Дойдох, защото директорът Карталов ме покани да видя „Турандот“. Много ми е любопитно да узная какво се случва в този театър, защото го познавам добре още от времето на г-н Тодор Живков. Тогава тук се изявяваха истински звезди! Помня Юлия Винер, Никола Гюзелев, Димитър Петков, Никола Василев, Адриана Стаменова. Правеха страхотни спектакли, а залата бе винаги препълнена. Вашата опера имаше страхотен имидж, познаваха я в цяла Европа. Силно впечатление ми правеше и интересът на вашата публика към оперното изкуство. Разбираемо е – хората не можеха да пътуват на Запад, певците също трудно излизаха навън. И това ограничение бе предпоставка за високото качество на художествената дейност в театъра. Звучи парадоксално, но точно така беше! - Но сега звездите са на изчезване. А славата на Софийската опера залязва. Кой би могъл да й помогне? - Спасението е едно – край на щатното заплащане, въвеждане на договорната система! Двайсет години след времето на Тодор Живков вие продължавате да управлявате театъра с методите на Тодор Живков. Оказва се, че той е бил най-силен в операта?! Това е неоправдано разхищение! Държавата и сега отпуска немалка сума като субсидия на театъра. Но тия пари се изразходват крайно нерентабилно. Вместо да се дават на певци за определени роли, те се хвърлят за постоянни заплати. Време е да се простите с тази порочна практика. И да въведете договорната система. Солистите – за предпочитане млади хора, трябва да се ангажират за 2-3 години, не повече. Само за конкретни роли. Проблемът не е само български, от същата болест страдат всички театри в бившия социалистически лагер. Наблюдавам какво става в оперите в Румъния и Унгария, които бяха на световно ниво, и ми се плаче. В операта в Будапеща, например, има 43-ма солисти на заплата. 40 от тях въобще не пеят, но продължават да си получават парите. А младите, които са извън театъра, не могат да се докопат до роля. Е, как да направиш прилична постановка с такъв състав? - Говорите за разпределението на държавната субсидия. Но едва ли ще отречете, че Австрия отпуска на Щаатсопер бюджет, десетки пъти по голям от този на Софийската опера? - Двете институции са несъизмерими величини! Абсолютно невъзможно е да сравняваме Софийската опера и Щаатсопер, защото ние поддържаме около 50 заглавия в репортоара си. Сезонът във Виена започва на 1 септември и продължава до 30 юни, като се играе всяка вечер. Репертоарът ни се базира около четири основни стълба – Моцарт, Верди, Вагнер, Рихард Щраус. В последните няколко сезона показахме целия Вагнер! А в София поставяте само Пучини и Верди. Салонът на Щаатсопер винаги е пълен, билетите се изкупуват месеци преди представленията. А тук, в София, в хотела, където съм настанен, дори не мога да получа информация какво се играе довечера в операта, макар че театърът е през две преки. И дори не е въпрос на пари да се прати един афиш на рецепцията на хотела. Така че е смешно да правим паралел между финансирането на оперните театри в Австрия и България. Просто вашето законодателство трябва да се промени в духа на пазарната икономика. Властта да разбере, че от операта не може да се печели, защото тя е изключително скъпо изкуство. Но че операта създава имидж, от който могат да се възползват и хората във властта. - Вие сте работили с Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Агнес Балтса. Продължавате ли да държите в представленията на виенската опера непременно да участват звезди? - Доминго и Карерас вече не са звезди! Звезда е вашата Красимира Стоянова! Тя наистина прави великолепна кариера. Чух я преди десетина години в „Еврейката“ по време на гастрол на Софийската опера в Германия. Още тогава ме омая, затова я поканих на прослушване във Виена. При нас тя успя да направи прекрасни роли, а нейната Дездемона от „Отело“ е сред най-добрите в света. Красимира покорява не само с удивителния си глас, но и със сценично присъствие, мекота, както и с професионалните си качества – изключително дисциплинирана, сериозна, точна. И една друга българка е гордост на Щаатсопер – мецосопраното Надя Кръстева. Неотдавна тя се изяви блестящо в премиерата на „Силата на съдбата“. Та, по въпроса за звездите! Аз не търся звезди, аз търся артисти. И съм особено щастлив, когато ги намеря. Неотдавна чух в Лайпциг вашия тенор Костадин Андреев, наистина великолепен певец. Доволен съм, че участва в „Турандот“, надявам се да го видя и в други роли. - Пътувате по целия свят. В упадък или във възход е операта? - Операта продължава да вълнува своите зрители. Човекът на XXI век обича да съзерцава истории, разказани преди 200, 300 дори и 400 години. И, разбира се, да слуша музика, която надали някога ще умре. Но кризата в културата съществува по всички континенти. Затова и отливът от оперните зали застрашава всички – и София, и Виена, и Москва. В това не бива да се съмняваме. Надеждата ми е в опитните мениджъри, които вече овладяват тези процеси. По тази причина сме свидетели на ярки художествени явления в съвременните оперни театри по целия свят. Режисьорът Пламен Карталов: Шефът на Щаатсопер ни подари „Пръстенът на Нибелунга“ Г-н Йоан Холендер ни подари съкратената версия на Вагнеровата опера „Пръстенът на Нибелунга“, която ще поставим догодина за детската ни публика, съобщи само за „Класа“ директорът на Софийската опера Пламен Карталов. Въпросната версия се играе с огромен успех пред младата публика във Виена. Така театърът осигурява приемственост между поколенията зрители. Карталов има намерение да последва примера на Виенската опера. Догодина той ще постави още три заглавия за деца. Целта е нашият първостепенен оперен театър да възроди интереса на подрастващите към оперното изкуство. За Вагнеровото заглавие Карталов ангажира режисьор от Байройт. В началото на 2008 г. само за месец 4000 български деца присъстваха на детските спектакли в Софийската опера „Вълшебната флейта“, „Петя и вълкът“ и „Хензел и Гретел“. Въпросите зададе Елиана Митова