Валентин Василев, авторът на камината във филма „Титаник“, излага 14 свои творби в столичната галерия „Сезони“. Експозицията се открива на 24 март. Художникът е роден в Пазарджик през 1956 година. Изучава скулптура и анатомия повече от 15 години и завършва Художествената академия през 1983 г. Уникалният му стил съчетава и символизира движението, красотата, спонтанността и силата на вътрешната логика. Работи като скулптор за някои от най-креативните къщи за специални ефекти в Холивуд. Негови работи присъстват във филми като „Титаник“, „Пристигане“, „Двестагодишният човек“, „5-ият елемент“ и други. Творбите му са показвани на престижни форуми в Европа, Япония, Мексико, САЩ и Австралия. Г-н Василев, работили сте в Холивуд с най-добрите в бранша. Труден ли беше пътят, който извървяхте до там? - Доста перипетии преживях, преди да стигна до Калифорния през 1991 година. Сред „професиите“, с които съм си изкарвал хляба в Америка, са чистач на къщи, работник в бронзолеярна и куриер. Докато един ден реших да се престраша и да се явя на интервю в голяма компания за киноефекти. Зададоха ми няколко въпроса, не можех да разбера дали ме харесват или не. На излизане ме попитаха: „Ако създаваш космически кораб, как би го направил?“ Отговорих, че ако се търсят детайли, бих го измайсторил от глина. Не ми се обадиха 3 седмици, докато една сутрин телефонът иззвъня и чух въпроса: “Можеш ли да започнеш?“ Аз само попитах кога и къде. И така на другия ден сутринта започнах, без да имам никаква идея кой е собственикът на компанията „Диджитъл домейн“ и колко е голяма всъщност. Оказа се, че работя за филма „5-ият елемент“ на Люк Бесон. Подготовката трая 8 месеца. Това е най-дългият проект, по който съм работил. Случайно ли попаднахте в екипа на „Титаник“? - Наистина съм член съм на екипа, който спечели „Оскар“ за визуални ефекти за филма „Титаник“. Още работех по лентата „5-ият елемент“, когато „Диджитъл домейн“ пое работата по филма. Единият от тримата собственици на компанията ме покани да направя камината в първа класа на кораба, както и коридорите и всички архитектурни детайли. Коридорът, в който двамата влюбени бягат, преследвани от пръскаща вода на разпадащия се корабен корпус, всъщност е макет. В него с компресор се впръсква вода под налягане. Това се снима и върху кадрите се наслагват снимките на тичащите Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет. Запознахте ли се с Кейт Уинслет и с другите актьори? - С Кейт сме се виждали по партита. Така се случва в нашия занаят – контактуваш с актьорите, когато продукцията вече е завършена. С режисьора на „Титаник“ Джеймс Камерън се познаваме по лице, но пряк контакт никога не сме имали. Когато завършвахме част от Манхатън в „5-ият елемент“, актьорите идваха при мен и ми казваха: “Ти си Валентин, моят скулптор, моят скулптор!“ Защото аз отговарях за самата сграда. И за архитектурните детайли. Усещането наистина е приятно. Не всекиму се случва да попадне в Холивуд. Явно на вас ви провървя? - За мен Холивуд е невероятен късмет. Талантът без късмет не струва. Толкова хиляди хора отиват в Калифорния, за да търсят призвание в меката на киното, но малцина успяват. Е, аз съм сред тях. Чувствам се наистина късметлия. Участвал съм в големи и интересни филми. Ще ми остане хубавият спомен, както и наученото. Когато започнах, бях на 37-38 години. А равносметката от престоя ми в Америка е екранен кредит от над 10 филма. Последният от тях е „Да убиеш Бил 2“. Първият ми филм с Чарли Шийн беше на 73-то място през 1995 година. След това работих в „5-ият елемент“ и стигнах до „Титаник“, който оглави всички класации. Предстои ви изложба в галерия „Сезони“. Означава ли това, че се връщате към основното призвание в живота си – скулптурата? - Изложбата всъщност е съвместна с моя учител Бранимир Цаков. Нашето пътешествие в изкуството датира от времето, което прекарах в Художествената академия. Аз показвам 14 пластики, а той около 20-ина картини. Излагам някои по-нови абстрактни неща, които съм правил през последните години в България. Показвам и някои от знаковите ми скулптури, с които искам да бъда запомнен. В галерия „Сезони“ ще прожектираме на видеостена и част от нещата, които съм правил в Холивуд. Ще можете да видите и първия ми филм „Пристигащи“ с Чарли Шийн. Извънземното в тази лента е мое дело. То влезе и в някои реномирани списания. Надявам се изложбата да напусне пределите на страната, ако галерия „Сезони“ съумее да го организира. Галеристите са запалени да популяризират българското изкуство. А моята работа е да си гледам скулптурите. Ще бъда безкрайно щастлив хората да харесат моите неща. Коя творческа задача ви е развълнувала най-силно през последните години? - Работата ми по Паметника на Кирил и Методий в Одеса. Той беше открит миналата година в черноморския град на Украйна от министър Даниел Вълчев. През 2001 година взех наградата на международното биенале на модерното изкуство във Флоренция. След това правих изложба във Франкфурт. Сътрудничеството ми с галериите в този град датира от 1987 година. За съжаление обаче изявите ми до момента са предимно извън пределите на България. Както казват, никой не е пророк в собствената си държава. Но аз не смятам да изчезвам от художествената сцена на България. Това означава ли, че се раздвоявате между България и Америка? - Това означава, че предпочитам Балчик пред Холивуд. Балчик е интересно и уникално място. Не може да се сравни с никое друго извън пределите на България. От него и от морето черпя вдъхновение, от цялата хармония, която излъчва природата. В Балчик по невероятен начин се срещат белите скали с морето. От 1983-та съм съм жител на Балчик. Някои от най-хубавите ми неща съм ги направил тук.