Режисьорът Пламен Карталов се върна на директорския стол в Софийската опера с амбицията да възроди блясъка на трупата, помръкнал през последните две години. Първата му заявка е „Турандот“, чиято премиера е на 21 март в ремонтирания театър. С това заглавие операта ще отбележи 150 години от рождението на Пучини и ще гостува в Япония през октомври 2008-а. - Г-н Карталов, кои са първите стъпки, които предприемате за съживяване имиджа на Софийската опера? - Успяхме да върнем децата в зрителната зала! Докато течеше ремонтът, вместо да се оплакваме от шума на машините и трясъка на кофите и мистриите, направихме три представления за деца в една от репетиционните зали. Оформихме място за оркестър, наредихме 100 места. Дойдоха деца от 2 до 18 години. По малките – с родителите и бабите си. За един месец 4000 деца гледаха „Вълшебната флейта“, „Хензел и Гретел“ и „Петя и вълкът“. Хубавото е, че успяхме да докараме и публика от съседни селища – например от Радомир. - А как ще привлечете традиционната оперна публика, която трагично се сви през последните години? - Слагаме край на репертоарния театър, започваме да работим по системата stagione, която е разпространена и в Европа, и в Америка. Първият пример е „Турандот“. Премиерата е на 21 март, после ще изиграем последователно още четири представления. Тоест ще дадем възможност на меломаните да видят и трите състава, или да си изберат само един. Няма да редуваме „Турандот“ с други заглавия. Така ни излиза по-евтино и по-рентабилно. Певците са ангажирани за определен период от време, декорът не се сменя. После идва ред на нова продукция. - Ще ви обвинят, че рушите традициите – откак съществува, операта у нас играе всяка вечер различно заглавие. И постоянната оперна публика си избира какъв спектакъл да посети през седмицата. - Ситуацията е коренно променена. Дори театри, които могат да си позволят всяка вечер да канят скъпо платени солисти отвън, не признават репертоарния театър. И работят на принципа stasgione Финансите ни притискат да пестим. И да планираме по- ефикасно времето на певците. Ще правим годишно по 3-4 оперни заглавия, две балетни, три за деца. И ще залагаме на качеството. А за да улесним нашите зрители, ще поемем транспорта до пет столични района – автобусите ще тръгват след оперния спектакъл от пл. „Св. Александър Невски“ в пет направления. Така по- възрастните хора няма да се притесняват как да се приберат у дома. Преговаряме със Столична община да поеме този разход, но ако не се разберем, ще си го платим ние. - Ще подкрепи ли Софийската опера традиционния конкурс за млади оперни певци, организиран от фондация „Борис Христов“? - Разбира се. Но няма да предоставим възможност на певците, които стигнат до третия тур, да си избират от 10 заглавия, както беше по-рано. Конкурсът е една от най-хубавите ни традиции в областта на класическата музика, която трябва да оцелее. Въпросите зададе Елиана Митова