Световноизвестният сценарист Жан-Клод Кариер участва в програмата „София Мийтингс” на София филм фест, където представи новия проект „Досието Петров”, създаден съвместно с българския режисьор Георги Балабанов. Кариер е роден през септември 1931 г. Щастливата случайност го среща с Бунюел, който му поверява сценариите на филмовите шедьоври "Дневникът на една камериерка", "Този неясен обект на желанието" и "Дневна красавица". По сценарии на Кариер са заснети близо 130 филма и сериали. Работил е и със знаменити режисьори като Патрис Шеро, Жан-Люк Годар, Карлос Саура, Анджей Вайда. От почти 30 години е приятел, съмишленик и дясна ръка на театралния режисьор Питър Брук. С Милош Форман са връстници и по волята на съдбата Кариер споделя едни от най-драматичните мигове в живота на чешкия режисьор - нахлуването на съветските войски в Прага през 1968 г. Сред трофеите на Кариер е „Оскар” за сценарий, споделен с Пиер Етекс („Щастлива годишнина”, 1962). За сценария на „Дневна красавица” (1967) Кариер получава „Златен лъв” от Венеция. На галапрожекцията на съвместния му филм с Милош Форман „Призраците на Гоя“ Жан-Клод Кариер получи Наградата на София на Столичната община. - Г-н Кариер, вие сте автор на 130 сценария. Как избирате темите за вашите филми? - Не става дума за теми, а за истории. Срещам история, която съм прочел, или която съм измислил сам и имам желание да развия. Понякога успявам да стигна до края, а понякога спирам по средата. В къщата ми в Париж имам около 20-30 истории, които съм започнал и просто не мога да ги завърша. Това е проблем на всеки автор. Създаването на един текст зависи от момента, от атмосферата. - А как успявате да спечелите режисьора да работи за вашия сюжет? Само му предлагате текста, или правите и още нещо? - Моята първа работа беше свързана с рисуването. Първите пари, които спечелих през живота си като студент, бяха от хумористични рисунки, карикатури. И досега продължавам да го правя. Навреме илюстрирам книги, написани от други хора. Правил съм и изложби от тия рисунки. Рисувам много усилено, докато пиша сценария. Това е чудесен начин да покажа на режисьора как виждам образите. Вместо да обяснявам надълго и широко, просто му показвам моите рисунки. - Защо решихте да работите с българина Георги Балабанов? Все още знаем твърде малко за вашия общ проект „Досието Петров“? - Видях негов филм по френската телевизия, който ми направи силно впечатление. Балабанов е много добър документалист. Един ден той дойде при мен, просто за да си поговорим. И неговите истории ме запалиха! Наистина е отличен разказвач! Харесах неговите истории и двамата решихме да ги превърнем във филм. Аз отдавна търсех история, която да разглежда периода след падането на комунизма в някоя от страните, където той вирееше - Русия, Полша, България. С Балабанов посетихме няколко пъти София и Варна, бяхме и на много други места. Разговаряхме с хора от различни поколения. Хора, които са преживели комунизма, и други, прекалено млади, за да са го преживели. Бе невероятно интересно. Систематизирах тоновете бележки, които бях натрупал. И така преди 3 години се роди първата версия на сценария. Поработихме отново заедно с Георги и миналата година написах втората версия. Сега чакаме решението на продуцентите. От българска страна продуценти са "Камера", а от френска - Мирей Дюма. Ако решат да направят този филм, ние ще продължим напред. Ще полираме, ще изгладим сценария, за да достигнем това , което наричаме Shooting script на „Досието Попов“ - Вие сте един от най-близките съратници на кинолегендата Милош Форман. Какво ви свързва през годините? - Свързват ни много неща. Последното от тях е филмът „Призраците на Гоя“, който пресъздава период от биографията на знаменития испански художник. Милош и аз сме като братя. Познаваме се от 42 години. Живяхме заедно в Ню Йорк, Париж, Чехословакия. Бяхме свидетели на драматичните събития в Прага през 1968 година. Когато руските танкове нахлуха в Прага, ние двамата бяхме заедно. Вече сме над 70-годишни, а продължаваме да сме обсебени от идеята за фанатизма. Това е част от човешката природа - когато човек или група от хора вярват, че държат в ръцете си истината и я налагат на всички останали, те се превръщат във фанатици. А думата фанатизъм неизменно те води към думата инквизиция. Инквизицията пък те кара да мислиш за Испания. Познавам Испания доста добре заради съвместната ни работа с Луис Бунюел преди много време. Аз заведох Милош в Испания, където започнахме да си разказваме един на друг отделните части от живота на Гоя. - Мнозина откриват Гоя благодарение на вашия филм. Това ласкае ли ви? - Идеята беше не да разказваме историята на инквизицията през ХVІ век, а да надникнем във времето, когато инквизицията вече запада - в края на ХVІІІ век и идването на новите идеи от Франция и френската революция. Конфронтацията между инквизицията и революцията. Така ние създадохме образа на главния герой, който се изпълнява от Хавиер Бардем. Той е човек, който се мята от едната крайност към другата. В началото е монах, ревностен член на Светата инквизиция, но допуска грешка. И във втората част на филма вече 15 години по-късно, се връща с нови идеи от Франция. Разкайва се за това, което е направил в младостта си. Героят се пристрастява към щедрите идеи на революцията, но той отново е фанатик и екстремист. Отива от една крайност в друга. - Как протича съвместният творчески процес с човек като Форман? И двамата сте личности с характер, със собствени интереси, а умеете да ги подчинявате на обща цел? - Ние с Милош винаги работим по един и същи начин. Затваряме се на едно място и не излизаме, докато не завършим историята. Работата изисква абсолютна концентрация. Този път бяхме в къщата на Милош в Кънектикът, в Америка. Тя е заобиколена от сняг и гори, напълно изолирана. И работим по цял ден, само понякога през нощта гледаме някой филм на DVD. И това е всичко. Прекарвахме по 5-6-7 седмици заедно, без ден почивка. Без съпруги, без приятели, само двамата. За да достигнем до същността на нашия проект. И с Бунюел беше същото. Постигахме една особена обща концентрация, която ни беше много необходима. С него бяхме изчислили, че сме яли сами повече от 2000 пъти. Като един цял живот. А с Милош сме го правили много повече. - Разбирам, че сте пристрастен към пражките събития. Затова ли направихте адаптация на книгата на Милан Кундера „Непосилната лекота за битието“, която засяга точно тази тема? За този сценарий вие получихте номинация за „Оскар“ през 1988 година. - Тази история ми е много скъпа. В началото на 1968 година бях в Мексико, където работихме с Бунюел. С Милош тогава се бяхме виждали един единствен път. Той ми се обади от Ню Йорк и ме помоли да мина от там на път за Париж, защото работи върху проект, който може би ще ме заинтересува. Отидох да се видя с него през април. Точно тогава убиха Мартин Лутар Кинг, беше времето на хипитата. Ние с Милош бяхме сред напълно нов свят. Не разбирахме езика на младите, техния сленг. Опитахме се да работим, но беше трудно и Милош предложи да отидем във Франция, защото той имаше филм, селектиран на фестивала в Кан. През май бяхме вече във Франция. В Париж експлозии, барикади. Милош просто не можеше да разбере какво става. „Защо има толкова много червени знамена по улиците, като ние искаме да ги свалим!?“, питаше той. През юни ми предложи: „Нека отидем на най-тихото място на света, в Прага“. Бяхме вече там, когато съветските танкове нахлуха! 20 години по-късно един продуцент ме помоли да адаптирам романа на Кундера за филмов сценарий. Милош ми каза: „Не мога да направя филма, защото моето семейство е още в Чехословакия. Моля те, направи го ти!“ И аз го направих. Въпросите зададе Доротея Николова