Елиана Митова Две картини са били откраднати от юбилейната художествена изложба "130 години Освобождение", която беше закрита в неделя в Националния дворец на културата. Става дума за култовото платно „На Шипка всичко е спокойно“ на Верешчагин, което е от частна колекция, и за христоматийната литография „Свободна България“ на Николай Павлович, собственост на НХГ. И двете творби са изключително популярни, затова е много трудно да бъдат продадени в България. Извън границите на родината те едва ли биха предизвикали голям интерес сред опитните колекционери. Картините са ценни преди всичко заради темата, на която са посветени – Освобождението на България. Експозицията беше открита на 2 март и включваше шедьоври от галерии от цялата страна, както и от фондовете на Националния военноисторически музей. Кражбата е била установена в неделя следобед, след което са подадени сигнали до всички РПУ-та в страната. Според директора на НХГ Борис Данаилов всички предварителни операции по застраховката на „Свободна България“ са направени навреме. Това обаче не означава, че картината ще бъде намерена. Данаилов предполага, че не е откраднат оригиналът на „На Шипка всичко е спокойно“, а някой от етюдите на Верешчагин, свързани с прочутата картина. Инспекторатът по опазване на движимите паметници на културата на Министерството на културата изпрати свой представител за оглед и установяване на количеството експонирани предмети в изложбата. Експертите са в постоянно взаимодействие със специализираните органи на МВР, прокуратурата и Държавната агенция "Митници", съобщиха от ведомството на Стефан Данаилов. Инспекторатът ще информира всички специализирани институции в страните - членки на Европейския съюз, с молба издирването на откраднатите картини да се прехвърли на територията на съюза. От Министерството на културата заявиха, че ще се свържат и с Федералната агенция по култура и кинематография на Русия, която се занимава с движими паметници на културата, тъй като обект на посегателство е руски автор. Шефът на двореца Христо Друмев: Камери са уловили бандитите Г-н Друмев, имате ли надежда, че картините ще се намерят? - Да, защото пространството, където бяха изложени творбите, се наблюдаваше с камери. Няма начин крадецът да не е заснет – и в изложбената площ, и на изхода от двореца. Предоставили сме записа на IV РПУ. Предполагам, че са били поне двама крадци, за да могат да свалят картините и да ги изнесат. Крадени ли са друг път картини от НДК? - В НДК крадат крушки и батерии от тоалетните, но не и картини. От 20 години работя тук, за първи път съм свидетел на подобна наглост. Правили сме какви ли не комерсиални изложби, нищо не е изчезвало. Дори на АРТ ЕКСПО, където показваме ценни платна и пластики, не се е случвало толкова неприятно нещо. Какъв човек е според вас крадецът? - Крадецът мрази България. Да посегнеш на картина от изложба, посветена на свято събитие – 130 години от Освобождението на страната ни, е наглост и безсрамие. Този човек просто ненавижда родината си. Или пък е от онези маниаци, които искат да притежават нещо, за да си го гледат само те между четири стени. Ако е така, може и да не видим повече картините. Голяма ли е стойността на тия платна? - Стойността няма значение. Бандитът, който им посегна, няма да забогатее, защото картините у нас не могат да се продадат въобще, а в чужбина за тях няма да получи кой знае какви пари. Мястото на тия картини е единствено в родината ни – те са скъпи на всяко българско сърце. По чия идея бе организирана изложбата? - Идеята бе на министъра на културата Стефан Данаилов. Предоставихме помещение, където да бъдат събирани картините, защото Светлин Русев ги подбра от всички музеи и галерии в страната. В цялото фоайе на третия етаж в НДК, няколкостотин метра дълго, разположихме две изложби . Едната е посветена на Освобождението, другата е снимки на френски гравюри. Само с камери ли контролирахте какво става в изложбената зала? - Освен камерите, инсталирани за събиране на информация, имаме и наша постоянна охрана от частна фирма. Четирима охранители се въртяха на три смени сред експонатите. Засега не мога да кажа къде са били те, когато е станала кражбата. Все пак става дума за няколкостотин квадратни метра. Тази кражба ще разколебае и частните колекционери, и шефовете на държавните галерии да дават картини за подобни изложби. Жалко, от това ще страдат обикновените почитатели на изкуството. Руският изкуствовед Василий Потьомкин: Верешчагин е ценен в Русия, може да го продадат у нас Възможно е картината на Верешчагин да бъде продадена в Русия, защото творбите на художника са ценени у нас. Не мога да цитирам конкретни суми, но той е търсен от колекционерите. Това каза вчера за „Класа“ руският изкуствовед Василий Потьомкин, дългогодишен специалист в Бакрушинския музей в Москва. Платна на художника се съхраняват в много руски музеи, както и в частни колекции. . В Руско-турската освободителна война младият руски художник Василий Верешчагин е доброволец. Той е завършил морския кадетски корпус, следвал е художествена академия в Петербург и Париж. Носител на Георгиевския кръст за храброст от т.нар. Туркестанска кампания (1867 г.) Картините му са зов на будната му съвест против безсмислието на войната. "Скобелев ме помоли да направя скица на местността, с разположението на турската войска, което да прибави към донесението си. Тъй като отгоре, от пътя, много не се виждаше, аз се спуснах надолу, но не изпитах голямо удоволствие: куршумите летяха там в такова множество, че, признавам си, само срамът ми попречи да се върна веднага обратно; криво-ляво нахвърлях плана; тогава се сетих за моя албум с рисунки - него го нямаше! А албумът беше с рисунки от Плевен и Горни Дъбник до най-последните дни!" - пише Верешчагин в своите дневници, посветени на Руско-турската освободителна война.