Известният холандски режисьор Йос Стелинг е председател на международното жури, което ще определи носителя на Голямата награда на „София филм фест“, както и наградата за най-добър български късометражен филм JAMESON. Йос Стелинг е роден през 1945 г. в Утрехт, Холандия. Първият му филм Mariken van Nieumeghen (1974) представя Холандия на кинофестивала в Кан, където удивителният авторски стил на Стелинг не остава незабелязан. Той е един от най-изявените представители на съвременното холандско кино. Четири пъти е носител на “Златният Телец” в Холандия, два пъти на “Златен грифон” в Санкт Петербург и на “Златна роза” в Монтрьо, Швейцария. През 1999 г. Стелинг е отличен за цялостен принос в Уотървил, САЩ, а през 2001 г. Асоциацията на чешките филмови клубове му присъжда наградата за особени постижения в световното кино. В момента Йос Стeлинг живее и работи в Утрехт, където притежава собствена филмова компания. Йос Стелинг се представя на „София филм фест“ с панорама от общо 7 филма, сред които е новата му лента „Душка”. Вие се радвате на световно признание, носител сте на редица международни награди. Каква е тайната на успеха Ви? - Да правиш кино, е химия, но тя е половината от всичко, другата половина е публиката. Истинското кино се случва между филма и зрителите. Всичко зависи не само от твоите качества, но и от качествата на публиката. Аз се опитвам да комбинирам всичко. Най-добрият начин да направиш драматичен филм е чрез хумора. Когато се смееш, ти си отворен, достъпен. Сърцето ти е отворено. Каква е Вашата публика? - Предпочитам публиката от Източна и Централна Европа и Италия. Мисля, че зрителите на моите филми са хора с поетична душа. Малко алчни за изкуство, те седят на ръба на стола и гледат, поглъщат всичко. Не са като холандците, които се изтягат в креслото и чакат. Харесвам начина, по който зрителите говорят за моите филми. Обичате ли да гледате собствените си филми? - Аз съм много любопитен, когато правя нещо. Непрекъснато си задавам въпроси. И правенето на филми е прекрасна възможност да направиш повече от това, което можеш. Когато гледам мой филм, аз се изненадвам от всичко, което сме направили. Това е прекрасно, чувство на летеж. Когато правиш филми, трябва да откриеш, да създадеш проблеми и след това да намериш решения за тях. Дава ти шанс да пораснеш. Малко или много моите филми са свързани, те са като мои деца, те са семейство. Критиците казват, че филмите ми са за самотата, за смъртта. Смъртта е връхната точка на самотата. Това е моята тема – темата за самотния човек. Вашите изразни средства са по-особени – мимика, жест, цветове, тишина, почти липсват диалози. Как ги избрахте? - Аз обичам играта с публиката. Когато в един филм има много диалог, ти слушаш. Искам хората да гледат. Когато намалиш диалога, трябва да използваш всички изразни средства на кинематографията – звуци, цветове, дори тишината, за да разкажеш историята. Тогава публиката е много концентрирана в екрана, сетивата й са отворени, защото трябва да открие посланието. Това е моята цел. Често ми казват: „Не знам как се случи, но след като гледах вашия филм, образите не могат да се изтрият от съзнанието ми. Този ефект е свързан с липсата на диалог. На фестивала ще се прожектират 7 Ваши филма. Какво бихте искали да кажете на българските зрители? - Не съм човек на посланията. Предпочитам публиката да ми говори. Да ми казва какво да правя. Когато гледате филм, който ви харесва, значи това е вашият филм. Режисьорът вече няма нищо общо с него. Както музиката, която слушате - композиторът е без значение. Това е ваша лична музика, ваш спомен. Единственото ми послание към зрителите е да вярват в себе си и в своето въображение. Мисля, че фестивалът е много важно събитие. Той е рядък шанс да се видят некомерсиални филми, който не бива да се пропуска. Какви са Вашите критерии за оценка на филмите, които ще видите на „София филм фест“? - Критерият е да ме докоснат. Аз не съм сам, ще дискутираме, ще слушаме. Запознах се с останалите членове на журито, пийнахме и започнахме да се изучаваме един друг. Мисля, че журито е много добро, забавляваме се, докато общуваме. А как ще протече процесът на оценяване? - Ще ви разкажа забавна история. Анджей Вайда, известният полски режисьор, оглавяваше журито на кинофестивала в Москва през 1989 година. И Анджей Вайда по стар комунистически обичай гледаше изпитателно как всички обсъждат видяното. Изведнъж каза: „Спрете! Аз реших, аз съм много демократичен, изслушах вашата дискусия и ви казвам, че това ще е филмът, който ще получи голямата награда.“ Ние, разбира се, казахме че не сме съгласни и трябва да гласуваме. А той: “Не, не, аз съм много демократичен, слушах много внимателно и реших.“ Ние пак не се съгласихме. Тогава той повиши тон: „Аз съм председател и имам два гласа!“ А ние отговорихме, че председателят просто трябва да наблюдава какво се случва, той изобщо няма глас. Хубава история нали? Така че ние в София ще дискутираме, ще се изслушаме един друг и ще гласуваме. Въпросите зададе Доротея Николова