„Класа“ Светилата от джаза греят в салоните на Софийската градска художествена галерия. Художниците Мария Зафиркова, Димитър Трайчев и Христо Алексиев са рисували най-прочутите фигури от световната джаз сцена. Сред портретуваните са: Каунт Бейзи, Елла Фицджералд, Кийт Джарет, Сара Воун, Елвин Джоунс, Стан Гец, Дайна Уошингтън, Ерик Долфи, Нина Симон, и др. Тримата художници използват елементи от класическата рисунка, шаржа и плаката, като се облягат на принципи, залегнали в основите на съвременния графичен дизайн. Самите те са фенове на джаза и работят върху визията на различни музикални продукти. Мария Зафиркова (р. 1951) е известна като деликатен живописец и експериментатор в областта на материите. Нейните портрети се отличават с графична острота и премерен лиризъм. Димитър Трайчев (р. 1952) е не само много добър графичен дизайнер, плакатист и живописец, но и изкушен концептуалист. В силно експресивните портрети той събира „образите на своя звуков иконостас”. Христо Алексиев (р. 1950) познаваме от многобройните му театрални плакати и характерни рисунки. В портретите на великите музиканти той показва специфичния си поглед към всеки отделен персонаж. Изложбата „Моите джазови икони” е посветена на едно откритие – джазовата певица Радка Тонеф (1952-1982). Тя изгражда своята музикална кариера в Осло и за краткия си творчески път успява да се утвърди като едно от най-известните и легендарни имена на съвременната джаз сцена. Всеки един от тримата художници представя своя авторски портрет на певицата. Изложбата се открива на 7 март със съдействието и медийното партньорство на Джаз ФМ радио Радка Тонеф - звезда в Норвегия, непозната у нас Изящната балада NATURE BOY в изпълнение на Радка Тонеф звучи омайващо. За съжаление малцина в България са имали шанса да я чуят. Защото името на певицата не говори нищо на родните меломани. Радка Тонеф е дъщеря на българския емигрант Тони Тонев и Сис-Лилиан-Тонеф. Баща й е артистична натура. Учи оперно пеене при Христина Морфова, участва в различни фолклорни ансамбли, свири на акордеон и пиано, работи като професионален фотограф, включително и в престижната за времето си чешка киностудия "Барандов" през 1948 г. Чрез него Радка от дете се докосва до красотата на българската народна музика и бит. Като малка проявява интерес към клавишните инструменти. Следват уроци по пиано от шестгодишна възраст. Шестнадесетгодишната тийнейджърка е поканена за солистка на ритъм & блус група от Колботен - квартал на Осло. По време и след завършване на консерваторията водещи джазмузиканти често я канят за участия. Житейският път на Радка е свързан с името на басиста Арилд Андерсен - дългогодишен близък приятел, колега и неин продуцент. През 1974 г. е създаден "Радка Тонеф квинтет". През 1977 г. излиза и първият й албум Winter poem, посрещнат с голям интерес от меломаните и музикалната критика. До фаталната 1982 г. Радка записва още три албума: It don't come easy, Fairytales и Radka Toneff - live in Hamburg. Животът на певицата е наситен с турнета, фестивали, клубни участия и телевизионни записи. Радка е не само изпълнител. Тя често пише стиховете и музиката, които изпълнява. Забелязал съм, че всички текстове, включително и на взискателно избраните чужди композиции, носят силен емоционален и философски поглед към живота, както и катарзисно послание към аудиторията. В едно свое интервю Радка казва: "След като съм готова с текста, аз слагам листа върху пианото и започвам да композирам мелодията. Когато песента е завършена, събирам музикантите и започваме да експериментираме с аранжимента и звука". Друг път споделя: "Изкуството е да пееш тихо, да се приближиш до тишината и тогава да вземеш звука оттам". Мисля, че движеща сила в оставеното ни от Радка Тонеф музикално наследство се явява свръхчувствителната й душевност и ранимост. За съжаление,може би и това е причината за трагичния край на едва тридесетгодишната певица. През един студен февруарски ден на 1982 г. Радка Тонеф отива на разходка в любимия си парк, откъдето никога не се завръща. Мистичната смърт потриса цяла Норвегия!